На хартия 19-годишният Джейк Снел е идеалният кандидат за процъфтяващия сектор на зелената енергия в Обединеното кралство. С отличен успех по математика, физика и диплома по инженерство, той е символ на поколението, което трябваше да поведе „зелената революция“. Но реалността в родния му град Лоустофт се оказва по-сурова от политическите обещания.
Пропастта между реториката и практиката
Правителството на Ед Милибанд обещава 400 000 нови работни места в секторите на вятърната, ядрената и електрическата енергия до 2030 г. За младежи като Джейк това прозвучава като ясен път – образование в STEM дисциплини, последвано от престижно чиракуване, пише The Guardian.
Резултатът обаче е отрезвяващ – от групата му от 14 души само двама намират стаж, и само един от тях е в инженерната сфера. Останалите са принудени да продължат в университет не по желание, а от липса на друга опция.
Според Рейчъл Уайлд, социален антрополог в UCL, терминът „зелени работни места“ е станал твърде неясен. Съществува огромна пропаст между политиците, които искат да вдигнат профила на новите икономически възможности, и хората на терен.
„Правителството кара хората да си представят високопрофилни роли, докато в действителност тези позиции са малко и за тях има огромен наплив,“ обяснява тя.
Експертите подчертават, че „зеленият сектор“ не се състои само от вятърни техници. Той се нуждае от целия спектър обслужващи дейности – от сигурност до логистика и администрация. Но тези роли често биват пренебрегвани в рекламните кампании. Друг голям риск е работата да бъде „преотдавана“ на външни контрактори, които идват, свършват работата и напускат района, без да оставят трайна икономическа следа в местната общност.
Личен триумф извън сектора
Днес Джейк Снел работи в екипа за икономическо развитие на местния съвет в Източен Съфолк. Макар и извън инженерството, той продължава да вярва, че достъпът до възможности в зеления сектор е въпрос на гордост. „Ако хората виждат влиянието си върху общността, това променя всичко,“ казва той.
