Има хора, които с идеите, таланта, смелостта и мечтите си, оставят имената си в световната история. Те са факлоносците на народите, превеждащи ги през тежки времена, времена на заблуди и кръв, но смърт и величави победи. Тях хората почитат като светци, отдали живота си по примера на Исус Христос.
Светът знае и се възхищава и до днес на велики революционери авантюристи като Джузепе Гарибалди, Симон Боливар, Теодорос Колокотронис.Редом до тях е Георги Сава Раковски, роден на 14 април преди 205 години.
Раковски се нарежда равностойно до тези имена, а името му олицетворява българския принос в историята, борбите за независимост, наука и култура.
Той е един от най-величавите герои, който ни дава основания за национална гордост, достойнство и чест. Авантюрист, учен, полиглот, силен характер, просветител, реформатор. Човек, който променя възгледите си, както и мнението си за държави и световни лидери, но не се бои да признае грешките и да търси нови и нови пътища за освобождението на България. Не се страхува и да критикува монарси, правителства и великите сили.
По онова време Раковски е наричан от приятели и съратници „Човекът със 100 ръце“. Заради пословичното му трудолюбие и таланта да бъде на много места, да се среща с различни хора, да убеждава и спори, да издава вестници и да пише книги, да бъде учен и възпитател.
Раковски изгражда в своите разбирания и теории на базата на документи, които е изучавал в Атон, Цариград, Виена, Марсилия, Ватикана, Гърция, Индия. Той открива, че българската нация играе основна роля в изграждането духовността, писмеността и държавността на Балканите и е важна част от Европа.
Котленецът е от първите български историци, оценил делото на Паисий Хилендарски
За него трудът на светогорския монах е изходната точка, от която започва новата история на България. За автора на „Горски пътник“ голямото значение на „История славянобългарска“ за националното ни осъзнаване е очевидно. Възгледите на двамата големи българи съвпадат както по отношение на несъгласието им с чуждите домогвания, така и в укорите им към някои от своите „неразумни и юроде“ съвременници.
Малцина знаят, че за Георги Раковски е била композирана опера в две действия. Според някои архиви премиерата е била дирижирана от Джузепе Верди, а Георги Раковски е седял във вип ложата на Миланската Скала през 1862 г. Присъствали са видни италиански политици и някои европейски лидери. Операта е посветена на живота и бурната дейност на Раковски.
Както нерядко се случва у нас, заради политически интереси и зависимости, Георги Раковски е бил няколко десетилетия в сянката на комунистическата власт и наука. Причина за премълчаните моменти от живота на Раковски е неговото отношение към Русия.
Става дума за брошурата на Раковски „ПРЕСЕЛЕНИЕ В РУСИЯ, ИЛИ РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ“
Ето откъс от нея:
"Няма по-свято нещо на света от милото отечество всякому.
Человек да е първи път видял небесната светлина, прибързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един естествен нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно.
Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от един предел на други, скитающи ся, не са усещали толкова тая наклонност към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и проч., от тогава тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, от гдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и отечеството му.
Человек же, който ся скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници! Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни Българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие! Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва Българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си Българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във Видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят множество челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
Длъжност свята към милото ни отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем в кратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала тя още от стари времена с наши праотци и как ся е сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са я тия кръстили и първите начала образования й дали.
Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!
Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, свещеното писание и първото образование. Това е познато беки от сички свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на Българите за това благодеяние! Ето:
Разорили и завладели волжанското им пространно царство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени се от Българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техен език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и Руси!
Руското царство от времето княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на Българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против Византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той беше се сродил с Византийците и държеше тяхната политика, той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самаго.
От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите Никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского Княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да прибегне в Русия, от дето на малко остана да го предадат неприятелите му на турците!
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите почнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е притърпяло нашето бедно отечество“.
И така до края, все в този стил.
Раковски е имал и личен повод да не харесва Русия. Неговият вуйчо Георги Мамарчев, когото той боготворял, бил удостоен със звание капитан от руската армия заради големи заслуги и показан героизъм в множество сражения. Мамарчев обаче е сред организаторите на въстанието, известно като Велчова завера през 1835 г. Предател разкрива подготовката на мащабното въстание, с център Велико Търново. Османските власти предприемат арести и ликвидиране на водачите, а на места се водят кървави сражения с разбунтували се българи, членове на организацията. Арестуван е бил и Георги Мамарчев, но от руските власти, които се обявили против опита за освободително въстание в българските земи. Мамарчев бил разжалван, отнети са му всички награди, хвърлен в тъмница и след разпити и мъчения е предаден на Високата порта, след което е заточен.
Раковски е първият, който се обявява против очакванията и молбите към Русия да ни освободи. Заедно с гръцки революционери и съмишленици в Сърбия и Румъния той замисля Балкански съюз и Балканска федерация, която да обедини християните на Балканите.
Това също е дразнело много руския императорски двор.
Васил Левски тръгва по стъпките на Раковски и постепенно приема идеята за „привременното правителство“ и я доразвива, като подчертава, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху тайни комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората – а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Апостола, като продължител на модерните идеи на Георги Раковски.
Радетели за освобождение на България без руска помощ, които изброява по този повод Захари Стоянов в предговора към брошурата на Раковски са:
Георги Раковски
Ильо Марков
Христо Македонски
Иван Кулин
Еремия Българов
Стефан Караджа
Хаджи Димитър
Филип Тотю
Васил Левски
Иван Кършовски
Васил Друмев
Христо Иванов – Големия
Васил Йонков – Гложенеца
Бранислав Велешки
Матей Преображенски – Миткалото
Цеко Петков (дядо Цеко войвода)
205 години от рождението на Раковски. Едва ли българите ще използваме този повод, за да се заемем с изучаване на живота и делото на видния революциенер. Но поне да си припомним негови мисли, които е добре да знаем в днешните времена. .„Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа…“, казва Раковски, доказвайки къде ни е мястото. Не крие и разочарованието си: „Всякога Русия ни е лъгала“.
Това, което трябва да е в съзнанието ни постоянно обаче е: „Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини“.
Примерът на Раковски трябва да се изучава и помни, защото е пример за свободолюбие, воля, отдаденост на националната кауза, образованост и почтеност.
Фрог нюз
