Продължаващата война на САЩ и Израел срещу Иран и високите цени на енергията могат да тласнат световната икономика към рецесия. За това предупреждава Международният валутен фонд (МВФ) в новия си доклад „Световни икономически перспективи“, цитиран от BBC. Според институцията, ако цените на петрола, газа и храните останат високи и през тази, и през следващата година, глобалният растеж може да се забави под 2% през 2026 г.
Подобен сценарий би означавал състояние, близко до глобална рецесия – нещо, което се е случвало едва няколко пъти от 1980 г. насам.
Фондът подчертава, че енергийните пазари вече са под сериозен натиск след началото на конфликта на 28 февруари, като затварянето и минирането на Ормузкия проток допълнително е изострило ситуацията. В доклада се посочва, че световната икономика отново е изправена пред риск да бъде отклонена от стабилен растеж заради новата война в Близкия изток.
При най-тежкия сценарий цената на петрола може да достигне средно 110 долара за барел тази година и 125 долара през 2027 г. В такъв случай инфлацията би могла да се ускори до около 6% през следващата година, което вероятно ще принуди централните банки да затегнат паричната политика и да повишат лихвите.
Цените на петрола вече отчетоха сериозни колебания – по време на конфликта те се повишиха до близо 120 долара за барел, преди да се понижат до около 98 долара.
МВФ подчертава, че рискът от рецесия ще се материализира само ако високите енергийни цени и смущенията в доставките се запазят за по-дълъг период от около две години. Ако обаче конфликтът приключи в близките седмици и доставките от Близкия изток се нормализират до средата на годината, световният растеж се очаква да достигне около 3,1% през 2026 г., което е под предишната прогноза от 3,3%. За следващата година прогнозата остава 3,2%.
Според фонда най-силно засегнати ще бъдат страните износителки на петрол от Персийския залив, където се очаква сериозно забавяне на растежа, а в някои случаи дори икономически спад. Икономиката на Иран може да се свие с 6,1% тази година, докато Катар се очаква да отчете спад от 8,6% през 2026 г., преди да последва възстановяване. В същото време Саудитска Арабия се очаква да продължи растежа си, макар и с по-бавни темпове, с прогноза за разширение от 3,1% през 2026 г. и 4,5% през следващата година.
МВФ отбелязва, че икономическите резултати на отделните държави ще зависят от щетите върху енергийната инфраструктура, зависимостта от Ормузкия проток и възможностите за алтернативни маршрути за износ. В същото време институцията предупреждава, че прогнозите са силно условни и могат да бъдат преразгледани, ако конфликтът се проточи и щетите върху световната енергийна система се окажат по-тежки от очакваното.
Спомени от историята
МВФ определя глобалната рецесия не просто като спад на икономиката в отделни държави, а като синхронно свиване на световния БВП на глава от населението, съпроводено от спад в индустриалното производство, международната търговия и заетостта. Това разграничение е ключово, защото показва, че истинските глобални кризи са редки, но изключително разрушителни.
В последните пет десетилетия – от средата на 70-те години до днес – светът е преживял четири официално признати глобални рецесии, както и няколко мащабни регионални или секторни сътресения, които са имали почти глобален ефект.
Първият голям шок идва в началото на 80-те години. Рецесията от 1982 г., известна като последиците от втората петролна криза, е резултат от комбинация между геополитически сътресения след Иранската революция и драстични решения на Федералния резерв на САЩ под ръководството на Пол Волкър. За да овладее високата инфлация, централната банка повишава рязко лихвите, което на практика задушава икономическата активност в глобален мащаб. Последиците се усещат особено силно в развиващите се икономики, като Латинска Америка навлиза в т.нар. „изгубено десетилетие“, белязано от дългова криза и икономическа стагнация.
Следващият голям спад идва в началото на 90-те години. Рецесията от 1991 г. е свързана с кризата в Персийския залив, след инвазията на Ирак в Кувейт, която води до нов енергиен шок и рязко покачване на цените на петрола. В същото време развитите икономики, особено САЩ и Обединеното кралство, вече са под натиск заради проблеми в банковия сектор и пазара на недвижими имоти. Макар и по-лека от тази през 80-те, кризата съвпада с разпада на Съветския съюз и прехода на Източна Европа към пазарна икономика, което допълнително усилва глобалната нестабилност.
В края на 90-те години световната финансова система е разтърсена от Азиатската финансова криза (1997–1998 г.), която започва в Тайланд и бързо се разпространява към Южна Корея, Индонезия и Русия. Макар западните икономики да избягват пълна рецесия, ефектът върху развиващите се пазари е тежък и показва колко взаимосвързана е глобалната финансова система.
Само няколко години по-късно, през 2001 г., светът отново е изправен пред сътресение – срива на „dot-com“ балона и атаките от 11 септември. Технологичните акции се сриват, довеждайки до рецесия в САЩ и части от Европа, макар глобалният растеж да се запази благодарение на бързата експанзия на Китай и други азиатски икономики.
Най-дълбоката и най-системна криза след Великата депресия настъпва през 2008–2009 г. Финансовият колапс, предизвикан от спукването на имотния балон в САЩ и фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers, разкрива сериозни структурни слабости в глобалната финансова система. Световната търговия се срива, а правителствата са принудени да наливат милиарди за спасяване на банки и финансови институции, за да предотвратят системен колапс.
Следващият глобален шок идва през 2020 г. с пандемията от COVID-19. За разлика от предишните кризи, този път причината не е финансова или енергийна, а здравна. Масовите локдауни и затварянето на граници предизвикват най-рязкото, но и най-краткотрайно свиване на световната икономика в съвременната история. Благодарение на безпрецедентните фискални и монетарни стимули, възстановяването започва още същата година.
Историята на последните 50 години показва ясен модел – глобалните рецесии почти винаги са резултат от комбинация между енергиен шок, финансов дисбаланс или външен системен удар. Въпросът пред световната икономика днес е дали настоящите геополитически напрежения ще се впишат в тази вече позната историческа последователност или ще доведат до нов тип криза.
