Наричана „Първата дама на келтската музика“, тя е гласът и духът на самата Ирландия. С песните си Моя Бренан и групата ѝ Clannad превръщат мистиката и фолклора на острова в глобално културно явление. Животът и нейната благотворителност оставят също толкова звучен отпечатък, колкото и музикалната ѝ кариера.
Музикант, композитор, филантроп, носещ духа на Ирландия, Моя Бренан почина в графство Донегол на 73-годишна възраст. В изявление на семейството ѝ пише, че певицата, арфистка и авторка на песни, най-известна с работата си с група Clannad, е починала спокойно, „заобиколена от близки“. В социалните мрежи на групата братята ѝ Пол и Киаран Бренън написаха, че са „напълно съкрушени от кончината на най-скъпата ни сестра Мейр (Моя). Гласът ѝ беше отличителният звук на Clannad и ще живее вечно.“
Семейната магия на Clannad
Музикалният път на Моя започва в малкото селце Гуидор, графство Донегол. През 1970 г. заедно с братята ѝ Пол и Киаран и чичовците си Падриг и Ноел Дъгън, тя основава Clannad (от ирландското An Clann a nDuer – „семейството от Донегол“).
Clannad правят нещо немислимо дотогава – смесват традиционния ирландски фолклор със съвременен фолк, джаз и по-късно ню ейдж елементи. Световната им слава идва с темата към сериала “Harry's Game” (1982). Това е първата песен изцяло на ирландски език, която пробива в британските класации. Гласът на Моя стана запазената марка на групата – едновременно шепнещ, ефирен и дълбок, той се превръща в еталон за това как звучи келтската музика.
Солова кариера по пътя на духовното
През 90-те години Моя започва успоредна солова кариера, която ѝ позволява да изследва още по-дълбоко своите лични вярвания и музикални интереси. Тя издава над 10 солови албума, сред които емблематичните “Maire”, “Whisper to the Wild Water” и “Two Horizons”. В тях тя набляга на арфата и на по-духовни, често християнски теми, отразяващи нейната лична вяра и вътрешен мир.
Гласът ѝ е украсявал музикални проекти на артисти като Боно (U2), Робърт Плант и Ханс Цимер.
Принос към келтската култура и наследство
Наследството на Моя Бренан излиза от чисто музикалните граници. Тя прави ирландския келтски език привлекателен и достъпен за световната публика и се бори срещу неговото замиране. Като виртуозен изпълнител, тя превръща келтската арфа в разпознаваем инструмент с обичано и търсено звучене.
Без Моя и Clannad, светът вероятно никога нямаше да познае феномена Еня. По-малката сестра на Моя също започна кариерата си в Clannad. По онова време (1982 г.) медиите виждат семеен скандал и разрив между сестрите като причина за напускането на Еня. Моя обаче винаги защитава сестра си в интервюта. „Еня просто искаше да направи това, което беше научила от нас, и да продължи по своя път. В това няма нищо лошо.“ Тя често подчертава, че Еня е прекрасна леля на нейните деца и е била изключително грижовна към родителите им. Двете сестри водят много различен начин на живот. Моя е социалното лице на ирландската музика – тя пътува, пее в църкви, участва в благотворителност и управлява семейния пъб Leo's Tavern. Еня от своя страна избира изключително уединен живот в своя замък край Дъблин. Тя никога не тръгва на турне, не изнася и нито един самостоятелен концерт в над 40-годишната си кариера.
Макар и често сравнявани, Моя и Еня всъщност се допълват. Моя остава вярна на келтските корени и автентичното звучене, докато Еня създава свой собствен атмосферен поп жанр. Моя често подчертава, че се гордее с успеха на сестра си и че в ирландската музика „има място и за двата ни ангелски гласа“.
През десетилетията талантът на Моя е многократно отличаван от най-престижните институции. Тя има „Грами“ с Clannad за най-добър ню ейдж албум (“Landmarks”, 1999) и има множество номинации за соловата си работа. Носител е и на наградата BAFTA за приноса си към филмовата и телевизионна музика. През 2019 г. получава награда за цялостно творчество от ирландската телевизия RTÉ (Gradam Ceoil), признание за нейния статут на национално съкровище. Номинирана е и за EMI за работата си по документални поредици, изследващи историята на Ирландия.
В помощ на другите
Моя Бренан се отдава на благотворителност и филантропия. От 2003 г. до края на живота си тя е посланик на Christian Blind Mission – организация, посветена на борбата със слепотата в най-бедните региони на света. Моя пътува до Конго по време на размирици, за да помогне за осигуряването на медицинска помощ за деца с увредено зрение. В една от мисиите си тя помага за транспортирането на деца от изолирани джунгли до клиники в Киншаса. Посещава бедняшки квартали и участва в откриването на училища за малтретирани деца в Бразилия и Белиз, използвайки международното си влияние, за да привлича политическо внимание към тези каузи.
Моя е изключително открита за собствената си борба с алкохола и наркотиците в по-младите си години (тя разказва за битките си в автобиографията “The Other Side of the Rainbow”). Тя активно подкрепя програми за рехабилитация в Дъблин и родния си Донегол. Чрез своята църковна общност в Дън Лаоре, тя работи директно с тийнейджъри, застрашени от капана на зависимостите, като предоставя менторство и подкрепа.
Тя никога не забравя корените си и често използва таланта си за местни каузи. Само месеци преди смъртта си тя е част от голям благотворителен концерт в помощ на жертвите на домашно насилие в Донегол. Тя е патрон на множество инициативи за опазване на ирландския език и традиционните занаяти, убедена, че културната идентичност е ключът към психологическото здраве на една нация.
Тя вярва, че известността е инструмент, който има смисъл само ако се използва за облекчаване на чуждото страдание. „За мен не е важно просто да дам пари. Искам да погледна хората в очите и да им кажа, че не са забравени.“ Нейната филантропия е тиха, но настоятелна – точно като гласа ѝ. „Гласът ми е дар, който винаги съм искала да споделям, за да нося утеха.“
