Българите доплащат за здравеопазване най-много в Европейския съюз, като разходите на домакинствата са нараснали с 60% за последните пет години. Делът на доплащането у нас е повече от два пъти по-висок от средния за ЕС, а най-голямата тежест пада върху лекарствата, които формират близо 77% от тези разходи. Това показва анализ на Health Metrics за устойчивостта на здравноосигурителната система, представен в БТА.
Паралелно с това инфлацията в сектора на здравеопазването през 2026 г. е двойно по-висока от общата инфлация за страната, което допълнително натоварва пациентите и системата. Данните очертават сериозен финансов натиск върху домакинствата и поставят България на водещо място в ЕС по лично участие в здравните разходи.
Експертите посочват, че системата е изправена пред натрупващи се структурни проблеми. Демографската картина се влошава – близо половината от работещите са над 45 години, а именно след тази възраст рязко нараства честотата на хроничните заболявания. В същото време страната ни е сред най-бързо застаряващите в ЕС, а предотвратимата смъртност остава на едно от най-високите нива.
Допълнителен натиск върху бюджета на НЗОК оказва и фактът, че между 11 и 12% от населението остава здравно неосигурено. Разходите за здравеопазване растат всяка година и изпреварват приходите, като същевременно липсват достатъчно ефективни мерки за ограничаване на този дисбаланс. Наблюдава се и тенденция за увеличаване на средствата за болнична помощ за сметка на превенцията.
Експертите предупреждават, че външни фактори също могат да окажат влияние върху системата. Потенциални търговски мерки от страна на САЩ и затрудненията в доставките през Ормузкия проток вече дават отражение върху наличността на лекарства и могат да засегнат целия европейски пазар.
Като възможни решения се предлагат увеличаване на здравноосигурителната вноска от 8% на 10%, разширяване на обхвата на осигурените лица, включително пълно плащане на вноските от държавата за определени групи, както и въвеждане на целеви приходи от акцизи върху вредни за здравето стоки. Според разчетите подобна мярка би могла да увеличи бюджета на НЗОК до около 7 млрд. евро.
Очакванията са, че тези промени биха довели до по-голяма финансова устойчивост на системата, по-добра защита за пациентите и по-ефективно разходване на средствата, но към момента здравната система продължава да се изправя пред нарастващи разходи и задълбочаващи се дисбаланси.
