Иранските власти са извършили най-малко 1639 екзекуции през 2025 г., което представлява най-високото регистрирано ниво в страната от 1989 г. насам, съобщава WION. Данните сочат рязко увеличение на прилагането на смъртното наказание на фона на вътрешнополитическо напрежение и засилени репресии.
Според две неправителствени организации – „Iran Human Rights“ и „Together Against the Death Penalty“, базирани в Норвегия, ръстът на екзекуциите е свързан с ескалацията на напрежението след протестите в началото на годината, както и с конфликта с Израел и САЩ. Организациите посочват, че Иран често прилага смъртни присъди срещу лица, обвинени във връзки с израелската разузнавателна служба „Мосад“.
По данни на НПО-тата броят на екзекуциите е нараснал с около 68% спрямо предходната година. През 2024 г. в Иран са били екзекутирани 975 души, докато през 2025 г. тази цифра достига исторически връх.
Правозащитните организации предупреждават, че при евентуално задълбочаване на кризата в страната съществува риск смъртното наказание да бъде използвано още по-широко като инструмент за политически натиск и репресии. Те допълват, че стотици задържани участници в протестите остават застрашени от тежки присъди, включително смъртни наказания, заради участието си в демонстрации срещу властта в Техеран.
История на репресии и убийства
В последните години Иран е подложен на засилени международни критики заради рязкото увеличение на екзекуциите. Особено силен международен отзвук предизвикаха екзекуциите, свързани с протестите, избухнали в началото на 2026 г. Според данни на правозащитници през март и април са извършени редица присъди, насочени срещу участници в демонстрациите.
На 19 март 2026 г. трима млади мъже – Салех Мохамади (19 г.), Мехди Гасеми и Саид Давуди – са публично обесени след осъждане по обвинения в „водене на война срещу Бог“. Международни организации определят процесите срещу тях като крайно несправедливи, основани на самопризнания, изтръгнати с изтезания.
В края на март 2026 г. още четирима дисиденти са екзекутирани в рамките на 24 часа, без предварително уведомяване на семействата и без възможност за последно свиждане – практика, която правозащитниците определят като грубо нарушение на основни човешки права.
Тези случаи се вписват в по-широка тенденция на ескалация след протестното движение „Жена, живот, свобода“ от 2022 г., което постави началото на нов етап на репресии.
ООН многократно е призовавала Техеран да прекрати екзекуциите, да осигури прозрачност по случаите на задържани лица и да приведе съдебната система в съответствие с международните стандарти. Въпреки това западните санкции и дипломатически натиск до момента не водят до съществено ограничаване на практиката, като иранските власти продължават да демонстрират твърда позиция и непоколебимост пред външния натиск.
