Продължаващият конфликт около Иран и ограниченията върху корабоплаването през Ормузкия проток вече оказват сериозно влияние върху редица държави, особено в Африка. Докато глобалният фокус остава върху поскъпването на горивата, ефектите върху по-бедните икономики са значително по-дълбоки.
Според анализ на д-р Зайнаб Усман от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет, ключовият проблем е, че Ормузкият проток е стратегическа точка, през която преминава около 20% от световния износ на суров петрол. Значителна част от тези доставки са насочени към Азия и Източна Африка, пише The Guardian.
Най-засегнати са държавите в Източна Африка
Страни като Етиопия, Кения и Египет вече изпитват недостиг на горива. В други части на континента има по-малко прекъсвания на доставките, но почти навсякъде се отчита сериозно поскъпване.
Цените на горивата са се увеличили между 30% и 70%, а в екстремни случаи – като в Сомалия – ръстът достига до 150%.
Вносителите на петрол под най-силен натиск
Според Усман африканските държави могат да се разделят на две групи – такива, които внасят изцяло петрол, и такива, които го произвеждат. Най-тежко засегнати са вносителите, особено тези, които разчитат на доставки през Близкия изток.
Египет вече въведе мерки за пестене на енергия. Част от тях включват намалено улично осветление и задължение магазини, ресторанти и обществени обекти да затварят по-рано.
Дори производителите усещат удара
Държави като Нигерия, Ангола и Габон също са засегнати, макар и по различен начин. При тях няма недостиг, но глобалното поскъпване на енергията води до инфлация и увеличава разходите за домакинствата и бизнеса.
Парадоксално, дори страни с големи нефтени ресурси плащат повече за горива, тъй като не разполагат с достатъчен капацитет за преработка и зависят от внос на готови продукти.
Засега няма пряка заплаха от хранителна криза
Въпреки опасенията, експертите смятат, че рискът от масов глад е преувеличен. Макар през Ормузкия проток да преминават и ключови суровини като торове, ефектът върху селското стопанство няма да бъде незабавен.
Причината е, че използването на торове е сезонно, а много държави поддържат запаси. Това означава, че дори при временни прекъсвания производството на храни няма да бъде незабавно засегнато.
Риск при продължителен конфликт
Ако кризата се проточи, последиците могат да станат по-сериозни. Правителствата вероятно ще бъдат принудени да увеличат субсидиите за горива, което ще натовари бюджетите им.
Възможни са и нови прекъсвания на доставките, дори за страни производителки на петрол, които разчитат на внос на рафинирани продукти.
Възможност за промяна
Кризата обаче отваря и нови перспективи. Все повече държави започват да поставят енергийната сигурност като приоритет. Това може да доведе до инвестиции в местни ресурси и развитие на регионални мощности за преработка.
Засега най-тежките сценарии не са се реализирали. Но ситуацията остава нестабилна и разделя държавите на две групи – такива, които вече усещат удара, и такива, които все още очакват последствията.
Едно е сигурно – ако напрежението в Близкия изток продължи, ефектите ще се задълбочат.
