16 април 1925 г. Ден, започнал с траур, се превръща в една от най-кървавите дати в българската история. Под купола на храма Света Неделя в София се събират стотици хора – военни, политици и граждани, дошли да отдадат последна почит на убития генерал Константин Георгиев. Малцина подозират, че погребението е само част от по-голям и зловещ план.
В ранния следобед църквата е препълнена. И тогава – в миг, който ще остане завинаги в паметта на България – мощен взрив разкъсва тишината. Бомба, поставена предварително в купола, е детонирана в най-критичния момент.
Куполът се срутва върху събралите се, камък, прах и дърво затрупват десетки тела. Писъци, хаос, отчаяние. Свидетели по-късно ще разказват за сцени, наподобяващи апокалипсис – хора, търсещи близките си, ранени, молещи за помощ, и тишина, която настъпва след ужаса.
Равносметката е ужасяваща – над 150 загинали и стотици ранени. Сред жертвите има висши офицери, общественици и обикновени граждани. България губи не само хора, а част от своята стабилност и увереност.
София потъва в хаос, страх и гняв. Само минути след трагедията започва трескава спасителна операция – войници, лекари и доброволци разчистват отломките с голи ръце, опитвайки се да достигнат до затрупаните. Градът е парализиран, а новината за мащаба на бедствието се разпространява светкавично.
Но още в първите часове става ясно – това не е инцидент, а добре организиран атентат.
Разследването насочва вниманието към среди, свързани с Българската комунистическа партия и нелегалната ѝ военна структура. Планът е бил безмилостен – чрез един удар да бъде обезглавен държавният и военният елит и да се хвърли страната в хаос.
Сред посочените организатори са Петър Абаджиев – една от ключовите фигури в подготовката, както и Коста Янков, сочен за основен организатор на военната част. В схемата участва и Димитър Златаров, заедно с други членове на нелегалната мрежа.
Разкритията показват, че атентатът е подготвян дълго и прецизно. Взривното устройство е внесено на части в храма и сглобено в покривната конструкция с помощта на съучастници. Целта е била ясна – максимален брой жертви и дестабилизация на държавата.
Държавата реагира незабавно и безкомпромисно. Обявено е извънредно положение, започват масови арести в София и страната. Следите водят до широка конспиративна мрежа, а десетки са задържани. Разпитите често са съпроводени с насилие, а част от заподозрените са убити без съд и присъда – период, който остава като един от най-мрачните епизоди на политическа разправа в България.
Сред жертвите на последвалите репресии е и поетът Гео Милев, чиято съдба се превръща в символ на времето, в което политическите конфликти преминават всякакви граници.
Част от организаторите успяват да избягат в чужбина, други са заловени и осъдени, а трети изчезват безследно. България навлиза в спирала на насилие – отговорът на държавата е също толкова суров, колкото и самото престъпление.
Атентатът в Света Неделя не е просто акт на терор. Той е връхна точка на дълбоко политическо противопоставяне, при което идеологията надделява над човечността. Храмът – място на вяра и утеха – е превърнат в сцена на масово унищожение.
Последствията са дълбоки и трайни. Обществото се разделя още по-рязко, страхът се засилва, а доверието между хората се разпада. В рамките на дни България преживява не само един от най-кървавите терористични актове в Европа, но и последвалата вълна от репресии, която затвърждава усещането, че насилието е излязло извън контрол.
