Затварянето на Ормузкия проток води до все по-сериозно напрежение на световния пазар на авиационно гориво, като рискът от недостиг на керосин нараства с всеки изминал ден. Според Франс прес никой към момента не може да предвиди точно кога и къде наличните запаси ще се изчерпят, но зависимостта на Европа от доставките от Близкия изток, макар по-малка от тази на Азия, я прави особено уязвима. Но има и добра новина – изданието поставя България в групата на държавите с относително по-стабилни резерви от авиационно гориво, пише БТА.
Европа внася около половината от необходимото ѝ реактивно гориво от страните от Персийския залив, което я поставя в пряка зависимост от стабилността на региона. Заедно със страната ни, по-малки притеснения засега се очакват в Австрия и Полша. Като по-уязвими се оценяват Нидерландия и Великобритания, докато положението на Франция се описва като междинно – „нито добро, нито критично“.
Експерти предупреждават, че ако прекъсванията на доставките през Ормузкия проток продължат, първите осезаеми последици може да се появят още през май и юни под формата на съкращаване на полети в Европа. Според Клаудио Галимберти, главен икономист в „Рюстад енерджи“, ситуацията може да стане системен проблем в рамките на три до четири седмици, което би довело до значително намаляване на полетите в началото на лятото.
Подобни тревожни прогнози се споделят и от институции в авиационния сектор. Европейското подразделение на Международния съвет на летищата (ACI Europe) предупреждава, че недостиг може да се появи още в началото на май, ако танкерният трафик през Ормузкия проток не бъде възстановен. Международната агенция по енергетика също посочва началото на май като възможен критичен момент за европейските доставки.
В същото време Европейската комисия се опитва да внесе спокойствие, като заявява, че към момента няма доказателства за реален недостиг на гориво в ЕС. От Брюксел обаче признават, че в близко бъдеще могат да възникнат затруднения, особено при реактивното гориво.
В доклад на МАЕ се посочва, че ако пазарът на керосин продължи да се свива и Европа не успее да компенсира поне половината от загубените доставки от Близкия изток, запасите могат да паднат под критичния праг от около 23 дни още през юни.
Част от анализаторите очакват по-умерено развитие на кризата – не пълно блокиране на полетите, а частични отменяния, които ще засегнат по-малките летища и нискотарифните маршрути. Големите международни хъбове вероятно ще бъдат по-добре снабдени. Авиокомпаниите обаче вече са изправени пред сериозна несигурност при планирането на разписанията.
Браншови организации настояват за въвеждане на система за проследяване на наличностите на гориво в реално време, но доставчиците се противопоставят, тъй като това би разкрило чувствителна търговска информация.
Междувременно енергийните компании предупреждават, че при продължаваща криза може да се стигне до недостиг и ограничения в снабдяването. Възможни са и предложения за временна гъвкавост в използването на различни типове реактивно гориво, но те срещат регулаторни и логистични пречки.
ЕС подготвя и допълнителни мерки, включително по-добро използване на рафинерийния капацитет и общоевропейско наблюдение на производството и доставките. В същото време авиационният сектор настоява за по-координирани действия, включително съвместни покупки на гориво.
Цените на авиационното гориво вече се покачват, а авиокомпаниите предупреждават за възможно увеличение на билетите и допълнителни ограничения, ако кризата се задълбочи. Допълнителен проблем е и намаленият рафинериен капацитет в Европа през последните години, което прави региона още по-зависим от внос.
