Броени часове преди изборите в неделя, България е затаила дъх пред поредния „месия“. Прогнозите сочат, че новата пропрезидентска формация „Прогресивна България“ ще погълне близо една трета от вота, оставяйки системните партии да се борят за политическо оцеляване. Но докато социолозите чертаят графики на „феноменалния успех“, е време да свалим маската на това „ново лице“. Защото Румен Радев не е ново лице – той е архитектът на политическия хаос, който сам твърди, че ще оправи.
„Новите“ лица със стари зависимости
Кои всъщност стоят зад паравана на „Прогресивна България“? Ако се вгледате в листите, ще откриете не „нови лидери“, а добре познати кадри от поредицата служебни кабинети на Радев. Хора, които вече управляваха без парламентарен контрол, разпределяха държавен ресурс в „тъмни стаи“ и подготвяха почвата за днешния си триумф.
Това са чиновници, издигнати до политици чрез президентския декрет. Те не са „познайници на политиката“ заради идеите си, а заради лоялността си към „Дондуков“ 2. Зад гръмкото име „Прогресивна България“ прозира екип, който в последните години упражняваше власт чрез служебни назначения, овладявайки ключови постове в МВР, службите и държавната администрация. Това не е партия – това е административна структура, трансформирана в политическо оръжие.
Армията от „преторианци“: Кои са хората на Радев?
* Гълъб Донев: Вечният премиер на Радев, сочен за лидер на парламентарната група. Символът на „административното спокойствие“, под чийто надзор беше подписан скандалният договор с „Боташ“. Сделка, която ни обвърза за 13 години с такси от 1 милион лева на ден, дори без да внасяме и молекула газ от Турция. Донев обещаваше стабилност, но ни остави сметка от близо 6 милиарда лева, която ще тежи на поколения българи.
* Иван Демерджиев: Бившият силов министър, чието име се свързва с масови „чистки“ в МВР, маскирани като реформи. Днес той говори за ред, но под негово управление прокуратурата му повдигна обвинения за безстопанственост заради анекси към договори за нови лични документи. Щетите за МВР от неговите действия се изчисляват на милиони, докато престъпността по улиците и мигрантският натиск постигнаха нови върхове.
* Александър Пулев: „Експертът“, който трябваше да вдъхне иновации в икономиката, но се запомни основно с това, че убеждаваше бизнеса, че инфлацията е мираж. Пулев управляваше милионите по Плана за възстановяване, но вместо към иновативни предприятия, критиките сочеха, че ресурсът се насочва към „правилните“ фирми, докато реалните резултати останаха само на хартия в банкерските му презентации.
* Весела Чернева (и нейните производни): Тези дипломатически кадри, които често играеха двойна игра. Докато Радев официално говореше за неутралитет, неговите съветници подготвяха почвата за геополитическо шикалкавене, което остави София в изолация по важни въпроси като членството в Шенген и Еврозоната.
Наследството на „Служебния господар“
Радев не влиза в тази битка от нулата. Той вече управлява България през своите служебни марионетки, които ще останат в историята с реваншизъм и демонтаж на парламентаризма. По време на неговото управление видяхме не само сделката с „Боташ“, но и опити за връщане на зависимостите от „Газпром“, странни совалки в посока Изток и тотална абдикация от отговорност пред Народното събрание.
Сега той ни предлага „Прогресивна България“ като лек за болестта, която сам подхранваше. Радев използва президентския си пост като трамплин, за да инсталира проект, който на практика да реализира неговата мечта –лична власт, скрита зад паравана на парламентарното представителство.
Големият парадокс: Как периферията се „самоизяде“
Феноменът на тези 32-33% не е в идеологията, а в отчаянието. Радев успя да „изсмуче“ електоралната енергия на БСП, оставяйки „столетницата“ на командно дишане, и да „обезкърви“ радикалното крило на „Възраждане“, обещавайки същия популизъм, но поднесен в по-лъскава опаковка. Той „изяде“ системните партии, като ги обвини в собствените им грехове, докато удобно забравяше, че кормилото на държавата беше в неговите ръце през половината от последните пет години.
Краят на системата или поредният сблъсък с реалността?
В неделя въпросът не е дали „Прогресивна България“ ще спечели, а дали България ще загуби малкото останал парламентаризъм. Парламентарната реалност в понеделник ще бъде сурова. Дори с 33%, хората на Радев ще трябва да преговарят. И тогава ще лъсне голямата лъжа, че можеш да си едновременно „срещу статуквото“ и негов основен архитект.
Румен Радев вече не е наблюдател. Той е играч. И в неделя ще разберем дали народът ще го възнагради за хаоса, или най-сетне ще прогледне през прашните кулиси на неговия театър от „стари муцуни“ с нови амбиции.
Петя Станчева
