Днес православната църква отбелязва Томина неделя – първата неделя след Великден, известна още като Антипасха. Денят е посветен на апостол Тома и е пряко свързан с едно от най-важните евангелски събития след Възкресението Христово. Томина неделя винаги се пада в първата неделя след Великден. През 2026 г. тя се отбелязва на 19 април. Денят заема особено място в християнския календар, защото едновременно продължава великденската радост и припомня историята за съмнението и вярата.
Евангелската основа на празника се намира в разказа за явяването на възкръсналия Христос на учениците Му. Когато Спасителят за първи път се явява след Възкресението, апостол Тома не е сред тях. Когато чува разказа на останалите, той отказва да повярва и заявява, че ще приеме истината само ако сам види и докосне раните на Христос.
Осем дни по-късно Христос отново се явява на учениците и се обръща именно към Тома. Тогава апостолът се убеждава и изрича думите: „Господ мой и Бог мой!“. Те се превръщат в символ на силната и осъзната вяра.
Затова Томина неделя носи важно послание – съмнението не е грях, когато води до търсене на истината и до духовно укрепване.
Защо се нарича Антипасха
В църковната традиция името „Антипасха“ не означава противопоставяне на Великден. Напротив – то означава „вместо Пасха“ или „повторение на Пасха“. Денят е своеобразно продължение на великденското тържество и негово „второ откриване“ на осмия ден след Възкресението.
С него завършва Светлата седмица – най-радостният период в църковния календар, символ на надеждата, обновлението и победата на живота над смъртта.
Традиции и обичаи
В българската народна традиция Томина неделя е свързана и с почит към покойниците. В много райони хората посещават гробовете на своите близки и носят боядисани яйца, козунаци и вино, които се раздават за „Бог да прости“. Важно е храната да не се оставя на гроба, а да се дава като милостиня.
Смята се, че на този ден трябва да се отиде на църква и да се участва в неделната служба. Денят не е за тъга, а за споделяне на радостта от Възкресението – дори с тези, които вече не са сред живите.
Един от обичаите е и повторното боядисване на яйца, които се раздават за душите на починалите. В някои райони помените се правят именно на Томина неделя, а в други – в понеделник или вторник след нея.
Празникът е познат още като Празна или Разтурна неделя, защото с него приключва великденският цикъл. В миналото денят е бил повод за събирания, хора и игри, както и за запознанства и годежи.
Връзката със Светлата седмица
Томина неделя бележи края на Светлата седмица. През тези дни се прославят Божията майка и светите апостоли, а всеки ден носи радостта от Възкресението.
Съботата преди празника – Светла събота – също има специално значение. Тя е посветена на покойниците. По традиция се раздават червени яйца за душите на починалите. Според народните вярвания жените не бива да перат и да мият, за да не „люти“ сапунът очите на мъртвите. Не се шият и нови дрехи, защото това се смята за лош знак.
Самата седмица се нарича „Светла“, защото символизира просветлението, което Христос носи на света. Наричат я още „Празна“, заради забраната за тежък труд, и „Нова неделя“, защото поставя началото на неделите, посветени на Възкресението.
Имен ден
На Томина неделя празнуват всички, които носят имената Тома, Томислав, Томислава и техните производни. Името Тома има библейски произход и означава „близнак“.
Така празникът съчетава в себе си дълбока духовна символика, народни традиции и живата връзка между вярата, паметта и надеждата.
