Първите данни от екзитполовете показват, че новата формация „Прогресивна България“ на Румен Радев излиза начело в парламентарния вот. На второ място се нарежда ГЕРБ, а трета позиция заема коалицията ПП-ДБ. В парламента към този момент влизат общо шест формации. Освен първите три, това са ДПС, както „Възраждане“ и БСП. Столетницата се движи около самата изборна бариера, но се очаква все пак да я премине.
Под чертата остават по-малките формации като АПС на Ахмед Доган, ИТН на Слави Трифонов, „Величие“, МЕЧ и „Сияние“, които засега не събират достатъчна подкрепа за парламентарно представителство.
Въпреки победата, формацията на Радев не разполага с мнозинство за самостоятелно управление, което означава, че ще са необходими коалиционни преговори за съставяне на правителство.
Шест партии влизат в парламента
Според екзитпола на „Алфа Рисърч“ към 20:00 часа първа е „Прогресивна България“ с 38,1%, следвана от ГЕРБ-СДС с 15,9% и ПП-ДБ с 14,1%. В парламента влизат още ДПС със 7,9%, „Възраждане“ с 4,9% и „БСП – Обединена левица“ с 4,1%.
Сходна картина показва и екзитполът на „Галъп интернешънъл болкан“, където „Прогресивна България“ получава 35,5%, ГЕРБ-СДС – 17,5%, ПП-ДБ – 13,8%, ДПС – 10,3%, „Възраждане“ – 5,9%, а БСП остава с 3,9%.
По данни на „Маркет ЛИНКС“ първа е „Прогресивна България“ с 38,9%, следвана от ГЕРБ-СДС с 15,4% и ПП-ДБ с 13,6%. В парламента влизат още ДПС със 7,5%, „Възраждане“ с 5,1% и „БСП – Обединена левица“ с 4,1%.
Данните на „Мяра“ също показват шест партии – „Прогресивна България“ с 38,7%, ГЕРБ-СДС с 14,7%, ПП-ДБ с 13,3%, ДПС с 9,1%, „Възраждане“ с 5,3% и БСП с 4%.
Най-висок резултат за победителя отчита „Тренд“ – „Прогресивна България“ с 39,6%, следвана от ГЕРБ-СДС с 15,1% и ПП-ДБ с 13,5%. В парламента влизат още ДПС с 8,1%, „Възраждане“ с 5,1% и „БСП – Обединена левица“ с 4,1%.
Под чертата остават няколко формации
Извън Народното събрание остават партии като МЕЧ, АПС, „Величие“, „Сияние“, „Има такъв народ“ и „Синя България“, които не успяват да преминат 4-процентната бариера.
Как изглежда разпределението на мандатите
По данни на „Маркет ЛИНКС“ разпределението на местата показва, че „Прогресивна България“ ще има около 110 депутати. ГЕРБ-СДС получава 44 мандата, ПП-ДБ – 39, ДПС – 21, „Възраждане“ – 14, а „БСП – Обединена левица“ – 12.
Според „Тренд“ се оформя шестпартиен парламент, при който „Прогресивна България“ получава 112 депутати. ГЕРБ-СДС разполага с 43 мандата, ПП-ДБ – с 38, ДПС – с 22, „Възраждане“ – с 14, а „БСП – Обединена левица“ – с 11.
Данните на агенция „Мяра“ също сочат шест партии в парламента, но с различно разпределение. В този вариант „Прогресивна България“ има 109 депутати, ГЕРБ-СДС – 41, ПП-ДБ – 38, ДПС – 26, „Възраждане“ – 15, а БСП – 11.
Различна картина дава екзитполът на „Галъп Интернешънъл Болкан“, според който парламентът може да бъде петпартиен. В този сценарий „Прогресивна България“ получава 103 мандата, ГЕРБ-СДС – 50, ПП-ДБ – 40, ДПС – 30 и „Възраждане“ – 17.
За мнозинство в 240-членния парламент са необходими поне 121 депутати. Това означава, че победителят остава под тази граница и ще трябва да търси партньори за съставяне на правителство.
По-висока избирателна активност
Изборният ден премина при по-висока активност спрямо вота през 2024 г. Към 19:00 ч. тя достига 47,2%, а към 20:00 ч. – 51,1%. Това показва по-силен интерес на избирателите в сравнение с предходните парламентарни избори.
Сигнали и проблеми в хода на вота
В хода на изборния ден постъпиха множество сигнали, свързани с организацията на гласуването – забавяне, опашки, проблеми с машините и липсващи паравани. Част от тях са препратени към районните избирателни комисии.
Машинното гласуване беше временно преустановено в десетки секции, но като цяло техническите проблеми остават ограничени. Според Министерството на електронното управление те засягат около 1% от устройствата.
Очакват се трудни преговори
Резултатите очертават фрагментиран парламент, в който нито една партия няма самостоятелно мнозинство. Това поставя началото на сложни коалиционни разговори за съставяне на редовно правителство.
