Днес България отбелязва 150 години от Априлското въстание - едно от най-значимите събития в българската история. В различни градове са организирани възпоменателни прояви – литературно-музикални програми, изложби, ученически конкурси и открити уроци. Денят е неучебен, но присъствен, като учениците участват активно в тематични инициативи.
В Бургас, Шумен, Търговище и Панагюрище ще се проведат факелни шествия, а в Сливен музеите ще работят с вход свободен. Русе ще отбележи годишнината с историческа възстановка на площада пред Пантеона на възрожденците.
В София програмата е особено богата и обхваща целия ден. Провеждат се научни форуми във Военната академия „Г. С. Раковски“ и в Софийския университет, както и изложба с архивни документи в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, представяща подготовката и последиците от въстанието.
Столичната община организира и редица образователни и културни събития – игра в Борисовата градина, посветена на революционните дейци, открит урок за Райна Княгиня и вечерен моноспектакъл в Театър „Възраждане“. В градина „Кристал“ е открита изложба за международния отзвук на въстанието, а в Ларгото се прожектира документален филм за Тодор Каблешков. Част от музеите и галериите в столицата също са с безплатен вход.
Кулминацията на честванията в София е тържественият концерт в Националния дворец на културата с участието на симфоничния оркестър и Смесения хор на БНР, солисти и гост-изпълнители, с програма от български класически произведения.
По повод годишнината Българската народна банка пусна в обращение сребърна възпоменателна монета „150 години от Априлското въстание“.
Значението на Априлското въстание
Според историка проф. Пламен Павлов 20 април трябва да заеме трайно и ясно място в българската историческа памет, тъй като Априлското въстание не е само символ на борбата за свобода, а и важен процес с елементи на модерна държавност, политическа организация и демократична зрялост. В интервю за БГНЕС той повдига въпроса за статута на датата, като предлага тя да бъде официално призната – включително като национален празник или ден на почит. По думите му в редица държави началото на национални революции има подобен символен статус, като примери са Франция, Сърбия и Гърция.
Павлов смята, че липсва последователна държавна политика по темата и че 20 април често не се отбелязва по единен начин. Според него е необходима обща, ясна дата на национално честване, независимо дали тя ще бъде неработен ден или ден на почит по модел на 1 ноември.
Историкът акцентира и върху по-широкото значение на въстанието, като го определя не само като акт на въоръжена борба, но и като форма на ранна политическа организация с държавнотворни елементи – изборни структури, местна власт и символи като знаме и печат. По думите му събранието в Оборище и комитетската мрежа показват висока степен на обществена организация.
Той подчертава, че там, където революционните комитети са били по-силни, въстанието е имало по-голяма ефективност, а основният идеал на участниците е бил създаване или възстановяване на модерна българска държава, както е формулирано и от Васил Левски.
В международен план проф. Павлов определя Априлското въстание като събитие, което ускорява развитието на Източната криза и поставя българския въпрос на световната политическа сцена, предизвиквайки и международна реакция и солидарност. В заключение той подчертава, че свободата не е получена даром, а е резултат от процеси, в които въстанието играе ролята на ключов исторически катализатор.
