Около 3 290 880 българи са гласували на изборите на 19 април 2026 г. от общо 6 575 151 имащи право на глас. Това означава избирателна активност от 50,05%. Данните са изчисление на ФрогНюз на база публикуваните резултати.
Ако числото се потвърди от ЦИК, което по всяка вероятност ще се случи съвсем скоро, това е най-високата активност от 2021 г. насам и първият случай от години, в който вотът достига около половината от избирателите.
Сравнение с последните парламентарни избори
19 април 2026 г. – 3 290 880 от 6 575 151 → 50,05%
24 октомври 2024 г. – 2 570 629 от 6 601 262 → 38,94%
9 юни 2024 г. – 2 268 849 от 6 593 275 → 34,41%
2 април 2023 г. – 2 683 060 от 6 594 593 → 40,69%
2 октомври 2022 г. – 2 601 963 от 6 602 990 → 39,41%
14 ноември 2021 г. – 2 669 260 от 6 635 305 → 40,23%
11 юли 2021 г. – 2 775 410 от 6 578 716 → 42,19%
4 април 2021 г. – 3 334 283 от 6 588 372 → 50,61%
Последните редовни парламентарни избори в България бяха през 2017 г., а след 2021 г. страната премина през осем поредни предсрочни вота.
2021–2026: избори, оставки и служебни кабинети
След вота на 4 април 2021 г. България навлезе в продължителен цикъл на политическа нестабилност, белязан от чести избори и служебни правителства.
През 2021 г. два последователни парламента не успяват да излъчат правителство. 45-ото Народно събрание, избрано през април, не съставя кабинет. Назначено е служебно правителство с премиер Стефан Янев. След изборите през юли 46-ото Народно събрание също не излъчва управление. Назначен е втори служебен кабинет, отново начело със Стефан Янев. В кабинета като служебни министри участват Кирил Петков и Асен Василев.
В края на 2021 г. се съставя редовно правителство. След изборите през ноември кабинет с премиер Кирил Петков поема управлението. През юни 2022 г. той пада след първия успешен вот на недоверие у нас.
През 2022 и 2023 г. страната отново преминава към служебно управление. Назначени са два последователни служебни кабинета с премиер Гълъб Донев. След изборите през октомври 2022 г. и април 2023 г. не се формира стабилно парламентарно мнозинство.
През 2023 г. е направен опит за редовно управление чрез ротационен модел. Съставено е правителство с премиер Николай Денков, с договорена ротация с Мария Габриел. Управлението е с ограничен хоризонт и се характеризира с високо политическо напрежение.
През 2024 г. ротационният модел се разпада. Провеждат се избори през юни и октомври, но отново не се формира устойчиво мнозинство. Назначен е служебен кабинет с премиер Димитър Главчев.
Общата картина за периода 2021–2026 г. показва серия от предсрочни избори, краткотрайни редовни правителства и често връщане към служебни кабинети. Политическият цикъл се повтаря: избори, невъзможност за съставяне на стабилно управление, служебен кабинет и нови избори.
Дългият спад – и внезапният скок
След изборите през април 2021 г., когато активността беше 50,61%, следва серия от вотове с чувствително по-ниско участие – в диапазона 34% – 42%.
Вотът през април 2026 г. прекъсва тази тенденция. За първи път от пет години активността отново достига около 50%.
Сравнение с 2017 г.: повече участие при по-малко избиратели
Последният вот с по-висока активност остава този от 26 март 2017 г. През 2017 г. са гласували 3 682 151 души от 6 810 341 гласоподаватели, което значи 54,07%. Тогава обаче избирателите са били с около 235 000 повече спрямо 2026 г., гласувалите са били с близо 400 000 повече.
Изборите през 2017 г. доведоха до съставянето на кабинета „Борисов 3“. Именно след оставката на това правителство започна серията от предсрочни избори през 2021 г.
Какво показват числата
Активността през 2026 г. се връща до нива от началото на политическата криза. Активността от 50,05% връща участието до нивата от април 2021 г. (50,61%). Това прекъсва поредицата от по-ниска активност през следващите избори, когато тя варира между 34,41% и 42,19%.
В абсолютни стойности разликата спрямо 2021 г. е малка. През април 2021 г. гласуват 3 334 283 души, а през 2026 г. – 3 290 880 души. Това показва, че ръстът на активността като процент се дължи основно на по-малък брой избиратели, а не на значително повече гласували.
След поредица от избори с ниска активност, вотът на 19 април 2026 г. бележи рязко връщане на избирателите към урните.
Но сравнението с 2017 г. показва и друго: дори при сходен процент участие, реалният брой гласуващи остава по-нисък, заради по-малкия брой избиратели днес.
