Ако някога сте чували, че Земята ще премине към 25-часов ден, ключовата дума, която трябва да се постави под въпрос, е „скоро“. Учените очакват въртенето на Земята да продължи да се забавя, но тези промени се случват толкова постепенно, че са невидими за ежедневието. Идеята е реална и се свежда до взаимодействието между Земята и Луната. Силите, които движат океанските приливи и отливи, действат като малка спирачка върху въртящата се планета, добавяйки време към денонощието малко по малко, пише Econews.
„Денят“ не е толкова фиксиран, колкото изглежда
Повечето от нас са свикнали с 24-часово денонощие, защото така планираме учебните си графици, работните смени и настройваме аларми. Но ако измерим въртенето на Земята, използвайки далечни звезди вместо Слънцето, получаваме малко по-кратка стойност, наречена звезден ден, както подробно обяснява проектът Space Place на НАСА.
Тази разлика не е грешка, това са просто два начина за измерване на движението. Земята се върти, докато едновременно с това се движи около Слънцето, така че планетата трябва да се завърти още малко, за да се появи Слънцето отново в същата точка на небето.
И ето кое е по-важно: дори 24-часовият „слънчев ден“ не е идеално постоянен. Той се колебае с малки стойности и за много дълги периоди от време има тенденция да се удължава.
Луната е основната причина за забавянето на въртенето на Земята
Земните океани се издуват поради гравитацията на Луната, създавайки приливи и отливи, докато планетата се върти. Приливните издатини обаче не се подравняват идеално с Луната, защото океаните и морското дъно създават триене, а това триене лишава Земята от част от ротационната ѝ енергия.
Ясно официално описание на този процес е представено в обяснителните материали на НАСА за затъмненията и въртенето на Земята. На практика въртенето на Земята се забавя и Луната бавно се отдалечава, докато системата обменя енергия.
Ако това ви звучи твърде абстрактно, представете си, че бутате въртящ се офис стол, леко докосвайки крака си по пода. Столът продължава да се върти, но постепенно губи инерция.
Как учените установяват, че планетата се забавя
Не можете да усетите как Земята губи и малка част от секундата през живота си. И така, как изследователите знаят, че това се случва? Те сравняват показанията на ултрапрецизни часовници с астрономически наблюдения и обширни исторически записи, включително времето на древните затъмнения.
Съвременните методи за отчитане на времето също така проследяват малки несъответствия между времето на часовника и въртенето на Земята. Ето защо организации като Международната служба за въртене на Земята и референтни системи (IERS) публикуват официални бюлетини относно ориентацията и времето на Земята.
Що се отнася до техническата страна на въпроса, Националният институт за стандарти и технологии (NIST) обясни как високосните секунди са били използвани, за да се синхронизира универсалното време с въртенето на Земята. Военноморската обсерватория на САЩ публикува официални съобщения за високосните секунди, които показват колко отблизо хронометристите следят въртенето на планетата.
Именно тук заглавията могат да бъдат подвеждащи. Няма календарна дата, която да се огради. Най-известните оценки сочат времева скала от около 200 милиона години, ако приемем, че системата Земя-Луна продължава да еволюира със сегашните си темпове.
Една линия на изследване, залегнала в основата на този дебат, идва от екип от Университета в Торонто; тя беше подчертана в официален преглед от Факултета по изкуства и науки към Университета в Торонто. Астрофизикът Норман Мъри е един от изследователите, свързани с тази работа, която изследва променящата се продължителност на земния ден през древността.
Така че да, 25-часов ден е „на хоризонта“. Но това е толкова далеч в бъдещето, че няма да повлияе на хората, цивилизацията или дори формата на нашите календари по никакъв практически начин.
Други сили също могат да повлияят на продължителността на деня.
Приливите и отливите са дълъг, бавен ритъм, но не са единственият влияещ фактор. Въртенето на Земята може леко да се измести, когато масите се движат по планетата, например, когато ледът се топи или огромни обеми вода се преразпределят.
Преглед на ротационните промени, дължащи се на лед и подземни води, на НАСА подчерта връзката между предизвиканите от климата промени в масата и въртенето на Земята. Тези ефекти все още са с малък мащаб, но показват, че продължителността на деня се формира от повече от един процес.
Дори големи инженерни проекти на теория могат да имат измеримо въздействие, така че някои читатели свързват тази тема с материали като доклада на ECOticias за проект, засягащ въртенето на Земята. Това е напомняне, че дори с високоточни измервания, Земята не е идеално твърда въртяща се глава.
