Войната на САЩ и Израел срещу Иран, съчетана със затварянето на Ормузкия проток, е довела до безпрецедентно прекъсване на петролни доставки в световен мащаб. Изчисления на Ройтерс, базирани на данни от Международната агенция по енергетика и американски енергийни институции, показват, че по дневен обем това е най-големият срив, регистриран досега. Според МАЕ настоящата ситуация се превръща в най-тежката енергийна криза, особено когато се разглежда в комбинация с последиците от газовия шок в Европа след руската инвазия в Украйна през 2022 г.
В пиковите моменти загубите на доставки надхвърлят 12 милиона барела дневно, което представлява около 11,5% от световното потребление – значително повече в сравнение с предишни големи кризи като петролните сътресения от 70-те години, Иранската революция или войната в Персийския залив през 1991 г. Настоящият шок обаче е по-комплексен, тъй като обхваща не само петрола, но и природния газ, рафинираните горива и дори производството на торове, разкривайки сериозни слабости в глобалните вериги на доставки.
Ефектите вече са осезаеми – около една пета от световното производство на втечнен природен газ в Катар е засегнато, а доставките на дизел и авиационно гориво са сериозно нарушени. Най-силно отражение има върху пазарите в Азия и Африка, където започват да се появяват първи дефицити, но и Европа остава уязвима заради зависимостта си от внос на енергийни ресурси.
По данни на информационната агенция за 52 дни от началото на конфликта от глобалния пазар са изчезнали около 624 милиона барела петрол. Дори при бързо прекратяване на бойните действия възстановяването на доставките ще отнеме месеци, а при природния газ – вероятно години. Макар в исторически план някои кризи да са имали по-дълготраен ефект, настоящата вече се нарежда сред най-мащабните и системни удари върху световната енергийна система.
