Румен Радев демонстрира проруската си позиция още по време на първия си президентски мандат. По онова време, преди пълномащабното руско нашествие, това не изглеждаше като нещо особено. Радев летя до Русия, за да се срещне с Путин (последно през 2019 г.), подкрепяше икономическото сътрудничество, предимно в енергетиката. По това време ЕС имаше и лидери на държави, по-приятелски настроени към Кремъл, като чешкия президент Милош Земан или хърватския президент Зоран Миланович.
Най-шумният „украински“ скандал на Румен Радев беше изказването му за Крим, когато по време на дебат българският президент нарече антируските санкции неефективни, а на въпроса чий е Крим, отговори: „В момента е руски, чий друг би могъл да бъде?“
След скандала Радев уточни позицията си, като заяви, че има предвид само фактическия контрол на Руската федерация над окупирания полуостров, добавяйки, че признава Крим за територия на Украйна и подкрепя нейния суверенитет и териториална цялост. (Заслужава да се добави, че тезата за подкрепа на суверенитета и териториалната цялост на Украйна присъства и в предизборната програма на партията на Радев „Прогресивна България“.)
Всичко се промени след пълномащабното руско нахлуване.
В момент, когато много европейски лидери спешно коригираха позицията си относно подкрепата за Украйна, Радев се обяви в полза на поддържането на диалог с агресора и против доставките на оръжие за Украйна. В крайна сметка според неговата логика подобна подкрепа за Киев е „наливане на масло в огъня“.
Той не се е отказал от тези си възгледи и до днес.
По-специално, той наложи вето върху решението на парламента за прехвърляне на бронирани машини на Украйна (което по-късно беше отменено), а също така отказа да представлява страната на срещите на върха на НАТО, за да не подписва ангажименти за подпомагане на Украйна.
Все пак заслужава да се отбележи: възгледите на Радев не му попречиха да си затвори очите за продажбата на оръжие от България на Въоръжените сили на Украйна. Отначало чрез посреднически държави, а след това и директно. Или за помощта на Украйна с петролни продукти през 2022 г., когато руската армия масово унищожаваше украински складове за гориво.
По подобен начин българските правителства, дори техническите, назначени директно от Радев, не блокираха нито удължаването на съществуващите санкции срещу Руската федерация, нито приемането на нови.
В края на краищата, самият Радев се е въздържал от пътувания до Русия през последните четири години – за разлика например от Виктор Орбан и Роберт Фицо.
В подобна ситуация проруските изявления на Радев изглеждат като игра за обществото, своеобразна подготвителна работа за участие в парламентарните избори. Това се отнася особено за изказванията му за „военната партия“ сред българските политици и рисковете България да бъде въвлечена във война с Руската федерация – като военен, Радев не може да не знае, че тук няма пряка връзка.
И освен това не бива да забравяме, че тези изявления бяха направени, докато беше на президентски пост. При това, в ситуация, в която проукраинските стъпки на правителството предизвикаха недоволство сред значителна част от българите и това можеше да бъде използвано в нечия полза.
Ще си позволи ли Радев да се държи по същия начин като министър-председател?
И по този начин да застраши отношенията с водещите европейски страни? Това е отворен въпрос в момента.
Това може да зависи и от нивото на подкрепа, оказвана от Руската федерация на предизборната кампания на Радев – дали е само информационна или по-съществена? В момента няма отговор и на този въпрос.
Веднага след като спечели парламентарните избори, Радев вече заяви желанието си да има „прагматични отношения с Русия, основани на взаимно уважение и равнопоставеност“.
Това означава, че новият министър-председател на България почти сигурно ще се поддаде на проруския електорат, който е основният му избирател. Той дори може да предприеме някои демонстративни стъпки, като например денонсиране на споразумението за отбрана с Украйна.
Въпреки това ще му бъде много трудно да се откаже от военни договори, когато отбранителната индустрия се е превърнала във важен двигател на българската икономика. Затова продажбата на боеприпаси на Украйна най-вероятно ще продължи, било то директно, както е сега, било чрез трети страни, както беше през 2022 г.
В крайна сметка, печелившата стратегия на Румен Радев „да бъдеш всичко за всички хора“ има един недостатък – много бързото обществено разочарование. Прекалено откритият флирт с Русия и конфликтът с ЕС биха могли значително да ускорят това разочарование – и самият Радев вероятно разбира това отлично.
Юрий Панченко, украински анализатор
