Убедителната победа на формацията на бившия президент Румен Радев на парламентарните избори на 19 април предизвика тревога в Европа. Мнозина виждат в резултата засилване на проруски и скептични към Украйна гласове в ЕС. Но анализът на украинското издание Kyiv Independent показва по-сложна картина. Очаква се охлаждане в отношенията с Киев, но не и рязък завой.
Между Европа и „прагматизма“ към Русия
Партията „Прогресивна България“ на Радев печели 44.6% от гласовете. Това ѝ дава мнозинство и възможност да управлява сама.
Радев води кампания срещу корупцията. Той обаче често критикува военната помощ за Украйна и санкциите срещу Русия. Призовава и за възобновяване на диалога с Москва.
В речта си след победата той говори за „силна България в силна Европа“. В същото време поставя под въпрос настоящия курс на ЕС. Според него Европа се нуждае от „критично мислене“ и „прагматични действия“, за да изгради нова архитектура за сигурност.
Охлаждане, но не и обрат
България е член на ЕС и НАТО. Страната подкрепя Украйна от началото на руската инвазия, пише изданието.
Позициите на Радев пораждат опасения. Възможно е той да ограничи военната помощ и да смекчи тона към Москва.
Според анализатори обаче няма да има пълен обрат.
„Украйна трябва да очаква охлаждане, а не промяна на курса“, казва Димитър Керанов от Германския фонд „Маршал“.
Той очаква по-тясно енергийно сътрудничество с Русия и по-голяма дистанция в реториката спрямо Киев. В същото време България ще запази формалните си ангажименти.
Не „нов Орбан“
Най-големият страх за Украйна и част от европейските партньори е Радев да използва правото на вето на България в ЕС. Така той би могъл да блокира санкции срещу Русия или помощ за Киев.
Точно това правеше години наред унгарският премиер Виктор Орбан. Наскоро той се противопостави на заем от 90 милиарда евро за Украйна и на нов пакет санкции срещу Москва.
Засега обаче Радев заема по-мека позиция.
По време на кампанията той заяви, че България не трябва да участва пряко във военната помощ за Украйна. В същото време подчерта, че страната не бива да пречи на други държави от ЕС да подкрепят Киев.
Радев е казвал и че перспективата на Украйна за членство в ЕС е ясна. Той обаче предупреждава срещу ускоряване на процеса — позиция, която се споделя и от други европейски лидери.
Според анализатори България е по-склонна да следва прагматичен курс в рамките на ЕС, отколкото да влиза в открита конфронтация по модела на Орбан.
Новото правителство вероятно ще остане част от европейския консенсус. В същото време може да поставя под въпрос отделни решения, особено по теми като санкциите, военната помощ за Украйна и отношенията с Русия.
Радев няма да бъде сам в този подход. Словашкият премиер Роберт Фицо също критикува политиката на ЕС към Украйна. В Чехия подкрепата за Киев отслабна след изборната победа на популиста Андрей Бабиш.
Въпреки това анализатори предупреждават, че с времето Радев може да прави все по-ясни стъпки в посока, по-благоприятна за Русия, особено ако тества границите на политическата си подкрепа.
Засега обаче оценките в Киев и Брюксел остават предпазливи.
„Всичко зависи от това доколко той ще бъде готов на компромиси“, казва дипломат от ЕС.
Друг европейски представител е още по-категоричен: „Всяко сближаване с Русия не е посока, която бихме приветствали.“
Украинският депутат Олександър Мережко не очаква радикална промяна.
Според него Радев може да се опита да води по-прагматична политика, но няма да поеме ролята на Орбан, тъй като „вижда до какво води това“.
„България, като член на ЕС и НАТО, ще продължи да подкрепя Украйна“, смята Мережко.
Силна власт, но с ограничения
След години на политическа нестабилност Радев получава силен мандат. Партията му печели 130 места в парламента и може да управлява самостоятелно.
Опозицията е отслабена. ГЕРБ-СДС на Бойко Борисов остава втора сила, следвана от „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Това дава на Радев сериозна свобода за кадрови и политически решения. Въпреки това има ясни ограничения. Членството на България в ЕС и НАТО, както и икономическите зависимости, ще задържат страната в рамките на европейския консенсус.
Енергията като ключов фактор
Радев може да промени курса в енергетиката. България се опитва да намали зависимостта си от Русия. Планът е страната да спре вноса на руски газ до 2028 г. и да ограничи ролята на „Лукойл“.
Според анализаторите обаче новото управление може да бъде по-склонно към сътрудничество с руски икономически интереси, особено в енергийния сектор.
Балансът тепърва ще се тества
Новото управление в София ще трябва да балансира между вътрешния натиск, икономическите интереси и ангажиментите към ЕС и НАТО.
Първите сигнали сочат по-хладен тон към Украйна и по-прагматичен подход към Русия. Но засега няма индикации за рязък геополитически завой.
