Европейски съюз одобри нов пакет санкции срещу Русия, след като Унгария и Словакия оттеглиха ветото си. Решението идва след разрешаването на спор с Украйна около петролопровода „Дружба“. Въпреки това най-важната мярка – пълна забрана за морски услуги за руски петрол – остава на пауза. Причината са опасенията на Гърция и Малта, които настояват първо да има съгласие на ниво Г-7.
Новият пакет включва редица ограничения, насочени както към икономиката на Русия, така и към механизмите за заобикаляне на вече наложените санкции. ЕС разшири санкциите срещу т.нар. „сенчест флот“ – остарели и често нерегистрирани танкери, които Москва използва, за да изнася петрол извън контрола на западните ограничения. Включени са също мерки срещу регионални банки и криптоплатформи, които според европейските институции подпомагат финансовите потоци, свързани с руската икономика.
Освен това Брюксел наложи нови ограничения върху вноса на метали, химикали и стратегически суровини на стойност около 570 млн. евро. Целта е да се ограничи достъпът на Русия до ключови пазари и да се намалят приходите ѝ от износ извън енергийния сектор. За първи път ЕС активира и т.нар. механизъм срещу заобикаляне на санкции, като наложи ограничения върху износа на определени технологии към Киргизстан. Причината е рязкото увеличение на търговията между ЕС и страната през последните години, което поражда съмнения, че тя се използва като канал за пренасочване на забранени стоки към Русия.
Въпреки тези мерки, централният елемент на пакета остава нереализиран. Пълната забрана за морски услуги за руския петрол трябваше да бъде ключовият инструмент за удар по приходите на Кремъл. Тя предвиждаше европейските компании да спрат да предоставят застраховки, транспорт, пристанищни услуги и всякаква логистична подкрепа за танкери, превозващи руски суров петрол. На практика това би заменило действащия механизъм на Г-7 за таван на цените, който позволява подобни услуги при определени условия.
Идеята за пълната забрана беше подкрепена от страни като Швеция и Финландия, които настояват за по-твърд подход срещу Русия. Според тях мярката би увеличила разходите за руския енергиен сектор, би ограничила измамите с документи и би направила пазарите по-прозрачни за европейските компании.
Срещу нея обаче се изправиха Гърция и Малта, които имат силни морски и корабни индустрии. Те предупредиха, че подобна забрана без подкрепата на Г-7 може да навреди на техните икономики, да даде предимство на конкуренти като Китай и Индия и да засили ролята на „сенчестия флот“ на Русия. Заради изискването за единодушие в ЕС беше постигнат компромис – мярката остава на хартия, но няма да се прилага, докато няма международно съгласие.
Допълнително усложнение идва от позицията на САЩ. Вашингтон временно облекчи част от санкциите върху руския петрол заради напрежението в Близкия изток и риска от скок на цените, което предизвика недоволство в Европа.
Така новият пакет санкции показва двойствената реалност в ЕС – от една страна желание за засилен натиск върху Русия, а от друга – вътрешни икономически интереси и разминавания между съюзниците. Резултатът е компромисно решение, което затяга режима на санкции, но оставя най-силния инструмент срещу руските петролни приходи засега неизползван.
