Докато светът наблюдава ескалиращия конфликт в Близкия изток, възниква въпросът: защо Белият дом избира радикални мерки срещу Техеран, но демонстрира сдържаност спрямо Пхенян? Робърт Е. Кели, професор по международни отношения в Националния университет в Пусан, разглежда този въпрос в статията си за 19FortyFive.
Както отбелязва авторът, администрацията на Доналд Тръмп търси различни оправдания за бомбардировките срещу Иран, от смяна на режима до сигурността на Ормузкия проток. Ключовата разлика между двата случая обаче се крие не само в наличието на ядрени оръжия, но и в позициите на съседните държави.
„„Започването на превантивна война срещу Иран отдавна е по-осъществимо, отколкото срещу Северна Корея, защото нашите местни съюзници в Близкия изток я подкрепят, докато нашите местни съюзници в Североизточна Азия са предпазливи или дори направо се противопоставят.“, обяснява той.
Според наличните данни, Съединените щати са имали три реални шанса да нанесат удар по Северна Корея:
1994: Най-реалистичният момент за действие на Клинтън, но намесата на Джими Картър и сдържаността на Сеул спряха войната.
2003 г.: Джордж Буш-младши беше твърде зает с Близкия изток, въпреки включването на КНДР в „оста на злото“.
2017: Тръмп обмисляше удар, но Пхенян вече имаше ядрен „щит“, което правеше последствията катастрофални.
Според професора, Израел и страните от Персийския залив в момента ефективно оказват натиск върху Съединените щати да предприемат действия срещу Техеран.
