Използваната от Иран флотилия от малки, бързоходни лодки за овладяване на два контейнеровоза край Ормузкия проток постави под съмнение твърденията, че военноморската заплаха на Техеран е напълно неутрализирана, пише Reuters. Президентът на САЩ Доналд Тръмп признава, че макар класическият ирански военноморски флот да е значително отслабен, малките „ударни бързоходни лодки“ не са били първоначално оценени като сериозна заплаха.
Той заявява, че всякакви подобни съдове, които се доближават до американската морска блокада извън протока, ще бъдат „незабавно унищожавани“, по аналогия с операции срещу наркотрафик в други региони. Военни експерти обаче подчертават, че тези лодки често са въоръжени с тежки картечници, ракетни установки, а понякога и противокорабни ракети, особено когато се използват от елитни ирански формирования като Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Това ги превръща в значително по-сериозен риск, отколкото се предполага в първоначалните оценки.
Според анализатори от гръцката компания за морска сигурност Diaplous, атаките с бързоходни лодки са част от по-широка, многопластова система за въздействие, която включва брегови ракетни комплекси, дронове, морски мини и електронни смущения, целящи да затруднят реакцията на противника и да създадат постоянна несигурност. Оценки на специалисти сочат, че преди ескалацията на конфликта Иран е разполагал със стотици, а вероятно и хиляди такива плавателни средства, укривани в бази, крайбрежни съоръжения и дори в близост до цивилни пристанища. Впоследствие част от тях са унищожени, но значителен оперативен капацитет остава запазен.
Промяната в тактиката идва след временното затишие в ракетните и дронови атаки срещу търговски кораби по време на кратко примирие. Междувременно засиленият натиск от страна на Вашингтон, включително мерки за блокиране и контрол върху петролния износ, допълнително изостря ситуацията в региона. Експерти предупреждават, че цивилното корабоплаване почти няма ефективни средства за защита срещу подобни координирани атаки, които обикновено се извършват от групи по десетина лодки, действащи синхронизирано и с висока скорост.
В същото време анализаторите отбелязват и ограниченията на този подход – малките съдове са уязвими при среща с военни кораби и въздушно наблюдение, а неблагоприятните метеорологични условия могат сериозно да ограничат тяхната ефективност. Въпреки това те остават трудни за проследяване и сравнително евтини за поддръжка, което ги прави устойчива асиметрична заплаха.
Според експерти, цитирани от Reuters, именно тази асиметрична стратегия позволява на Иран да компенсира загубата на по-големи военноморски сили чрез гъвкави и масови средства за атака – модел, използван още по време на т.нар. „танкерна война“ през 80-те години и усъвършенстван в съвременния конфликт.
Крайният ефект остава повишена несигурност за световната търговия, по-високи застрахователни разходи и риск от нови прекъсвания в доставките, тъй като Ормузкият проток продължава да бъде ключов маршрут за около една пета от глобалния износ на петрол и втечнен природен газ.
