Броят на хората, изправени пред най-тежките фази на остра продоволствена криза, е нараснал рязко от 2016 г. насам, а средствата за справяне с проблема са намалели, показва нов доклад на ООН, публикуван в петък. Според ежегодния „Глобален доклад за продоволствени кризи“ на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) и Световната продоволствена програма (WFP) около 1,4 милиона души в шест държави и територии са били на ръба на глада през изминалата година – значително увеличение спрямо 155 000 души през 2016 г.
В същото време финансирането за борба с продоволствените кризи се движи в обратната посока. Хуманитарните и развойните разходи са спаднали до нивата от 2016–2017 г., на фона на почти 57% намаление на американската външна помощ през последната година и сериозни съкращения от страна на Германия, Франция, Нидерландия и Великобритания, наред с други държави.
Докладът отбелязва, че делът на населението, засегнато от високи нива на остра продоволствена несигурност, почти се е удвоил за същия период.
Само през миналата година Световната продоволствена програма е загубила над 2,6 милиарда долара и около 6 000 работни места, след като администрацията на Доналд Тръмп закри USAID – основната американска агенция за външна помощ. Засегнати бяха и други агенции на ООН.
На този фон през 2025 г. около 266 милиона души в 47 държави са изпитвали високи нива на остра продоволствена несигурност. Според доклада реалният мащаб вероятно е дори по-голям, тъй като 18 държави не са предоставили достатъчно данни – най-ниското ниво на обхват за последното десетилетие.
За първи път в 10-годишната история на доклада глад е официално потвърден едновременно на две места – Газа и Судан, като и в двата случая причините са конфликти и ограничен достъп до хуманитарна помощ.
Конфликтите са основната причина за глада в 19 държави, в които живеят над 147 милиона души, нуждаещи се от спешна продоволствена помощ – повече от половината от глобалния брой.
В перспектива докладът предупреждава, че ескалацията на конфликта в Близкия изток вече нарушава световните пазари на торове и енергия, което допълнително затруднява страните, зависими от внос на храни – много от които вече са били в криза още преди засилването на напрежението.
