Тайната на нашите древни руни Мурфатлар разчетени
През 1957 година, при изкопни работи в стара римска кариера в Северна Добруджа, близо до село Мурфатлар (дн. Басараб, недалече от голямото пристанище Констанца), в днеша Румъния, е открит раннохристиянски скален манастир. Стените му са изпълнени с рунически, кирилски и глаголически надписи графити. Румънски и български учени посещават мястото и публикуват находките. Оттогава насам са правени редица опити за дешифрирането им с помощта на голям брой древни писмености и езици. Въпреки това и до днес широката публика е слабо запозната с руническа писменост на древните българи, тъй като и досега тя не е разчетена убедително Намек за нея се съдържа в началото на „Сказание за буквите”, където Черноризец Храбър казва, че „преди славяните (българите) нямали азбука, а бидейки езичници, пишели и гадаели с черти и резки”.
През 1992 г. руския академик Г. Турчанинов публикува своите резултати от дешифрирането на донско-кубанската (алано-българска) руническа писменост, която е била разпространена на територията на Кубратовата Велика България. Част от знаците на тази древна азбука са графично идентични с мурфатларските, което отваря пътя за разчитането на им, но така или иначе болшинството от руните си остават „кодирани”. В началото подобно на други изследователи, приемах, че тази писменост отразява единствено тайнствения език на прабългарите След успешно разчитане на няколко по-кратки надписа неочаквано се “появиха” старобългарски (славянски) думи, както и признаци, характерни за старобългарската граматика! Друга част от думите обаче несъмнено имаха прабългарски произход, което говори за ранната епоха на създаване на тези надписи – далече преди идването на Кирило-Методиевите ученици в България в края на IX век.
За да определя фонетичните стойности на останалите руни, направих съпоставка между прабългарските надписи с гръцки букви и руническите и установих наличието на сходни или идентични думи, изписани и с двете азбуки. Този метод се оказа удачен, тъй като мурфатларският манастир се е намирал на територията на Първата българска държава и по-всяка вероятност е бил основан и обитаван от български монаси. Тук ще се спра на един от по-дългите и интересни надписи от Мурфатлар, който е изписан върху горното рамо на изрисуван върху стената кръст. Първата дума в него е твърде особена, тъй като представлява съкратено записване на някаква известна християнска фраза. Замествайки познатите руни в нея със съответните им звукови стойности, получих абревиатурата ИХ*СС. Знаех, че в Средновековието е била популярна една християнска формула, която често е била записвана в съкратен вид като Ιχθυς („риба” на гръцки). Това съкращение всъщност означава Ιησους χριστος θεου υιος σωτηρ т.е. Исус Христос Божи Син Спасител. Когато съкратих българския превод на формулата получих ИХБСС – съкращение, идентично на това от надписа. Неизвестната руна се оказа буквата Б. Вече нямаше съмнение, че целият надпис е на старобългарскиСлед увеличаване на изображението внимателно копиране на текста и съединяване на пренесените на нов ред думи получих следното изречение:
ИХБСС Х МАНИХ ИЛИЕ ИЧИГИ ГЙТГИ БОГОМ ЧИЙ ИЛИЕ Е ИГУМЕН А Това на старобългарски е звучало така:
И[сус] Х[ристос] Б[ожи] С[ин] С[пасител]. Х[ристов] монах Илие ичиги [ди]гит[ои]ги Богом, чий Илие е игумен. А[мин].
В граматично и лексикално отношение текстът наистина е близък до старобългарския, но в него има употреба на прабългарски думи с неясно значение. И двете думи са известни от един надпис върху съд от съкровището от Надь-Сент Миклош (някога в Австро-Унгария, след 1918 г. в Румъния), който гласи:
BOYΛA ZOAPAN TEΣI ΔYΓETOIΓH BOYTAYΛ ZOAPAΝ ΗTZΗΓΗ TAΓROΓΗ TAIΣΗ
Този прочит на раннобългарските надписи хвърля допълнителна светлина върху развитието на езика и етногенезата на българите през първите две столетия от съществуването на Дунавска България. Оказва се, че ранните българските владетели приемат гръцкия език за държавен и гръцката азбука за официална, докато старата руническа азбука, донесена от прародината им, остава в употреба предимно за частни нужди – за графити, гадаене, тамги и т.н. В един определен исторически момент тази руническа азбука е актуализирана и пригодена за новите условия – масовата християнизация и окончателното налагане на славянския език. Този преломен момент в българската история по всяка вероятност съвпада с управлението на княз Борис I през втората половина на IX век. По една или друга причина обаче тази първа оригинална българска азбука не се налага, а е изместена от глаголицата и кирилицата. Последната все пак запазва известен брой рунически знаци, отразяващи букви, липсващи в гръцката азбука като носовките, буквите Ъ,Ч, Ц и др. В заключение можем да кажем, че руническата мурфатларска писменост представлява първия опит за създаване на оригинална българска, а може би и християнска азбука.
Недко Димитров
