Европейските лидери обикновено се събират в „кашлящо“ непретенциозната, макар и институционално важна, атмосфера на Брюксел. Този път те се насладиха на средиземноморското слънце в Кипър, както и на отсъствието на унгарския премиер Виктор Орбан, който не присъства след изборното си поражение.
Какво обаче свършиха те в Агия Напа? Отговорът дава Politico.
Несигурното европейско бъдеще на Украйна
Дори без възможността Виктор Орбан да блокира решенията, в ЕС остават сериозни разногласия относно членството на Украйна. Дори съюзници на Киев като Хърватия отхвърлиха идеята за бързо присъединяване.
„Не мисля, че е реалистично това да се случи на 1 януари 2027 г.“, заяви хърватският премиер Андрей Пленкович по време на срещата.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски обаче е на различно мнение и подчерта: „Ние защитаваме общи европейски ценности. Смятам, че заслужаваме пълноправно членство в ЕС“.
Светът „след Виктор“
Много лидери демонстрираха облекчение от провеждането на Съвет без Орбан. Бившият му опонент Зеленски заяви, че Орбан е загубил изборите заради политика на омраза.
„Не можеш да увеличаваш омразата към съседите си“, каза той. „Виждаме резултата“.
Зеленски уточни, че все още не е разговарял с Петър Мадяр, който измести Орбан от властта, но Киев е готов за диалог по всяко време.
„За първи път от години в залата няма руснаци“
Полският премиер Доналд Туск заяви пред журналисти, че сред лидерите има „огромно облекчение“, защото „за първи път от години в залата няма руснаци“. Малко след това той намигна, докато покрай него минаваше словашкият премиер Роберт Фицо, известен с по-близките си позиции към Москва, и добави: „Не, не, шега е“.
Отново фермерски протести
В Кипър фермери излязоха на протести, блокирайки пътища и временно затваряйки летището в Ларнака. Поводът бяха строгите мерки срещу разпространението на шап, включително масово унищожаване на животни.
Подобни фермерски протести са често явление и в Брюксел.
Италия не иска да плаща за ремонт в Брюксел
Италианският премиер Джорджа Мелони се обяви против планирания ремонт на сградата „Юстус Липсиус“ в Брюксел, оценяван на около 800 млн. евро. Тя заяви, че Италия не може да си позволи такъв разход и че това би изпратило грешен политически сигнал към гражданите.
Отбраната на ЕС има нужда от доизясняване
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи, че клаузата за взаимна отбрана в Договорите на ЕС трябва да бъде по-добре дефинирана в практическо отношение. По думите ѝ е ясно, че държавите трябва да си помагат, но не е ясно как точно се организира тази помощ.
