В сърцето на древна Атина, по тесните улички и около археологическите обекти, туристически групи се движат навсякъде, следвайки екскурзоводите си. Преди години подобна картина би била добре дошла за местните власти, но днес кметът Харис Дука, социалист и застъпник за връщане на центъра на града на неговите жители, предупреждава, че началото на туристическия сезон води до „пренасищане“, пише The Guardian. Според него цели квартали са застрашени да загубят своя автентичен облик заради неконтролираното развитие на туризма.
„Атина не може да функционира като гигантски хотел“, казва той. „Необходими са ограничения и правила. Градовете също трябва да имат думата за собственото си развитие.“
През миналата година над 8 милиона души са посетили Атина – рекорд за град, който доскоро се възприемаше основно като междинна спирка към гръцките острови. Само в района Плака, под Акропола, нощувките в краткосрочни наеми са се увеличили повече от двойно спрямо 2018 г., показва изследване, поръчано от общината.
В старата неокласическа сграда на кметството властите подчертават, че времето за реакция изтича, ако Атина не иска да стане жертва на собствения си успех. Признаците за това вече са налице – рязко покачване на наемите, което изтласква местните жители, и претоварена инфраструктура, която трудно издържа на натиска.
„Цяла Атина е разкопана, за да можем да се справим“, казва Дука, бивш преподавател по енергийни и климатични науки. „Изграждаме електрическа инфраструктура, водоснабдяване, нова канализация, 5G мрежи. Когато имаш около 700 000 жители и 8 милиона туристи, натискът е огромен.“
По думите му всеки месец се наемат повече служители, техника и машини, за да се отговори на предизвикателствата.
Дука поема поста през 2024 г. след изненадваща изборна победа с подкрепата на основната опозиционна партия ПАСОК, с обещание да „озелени“ една от най-горещите европейски столици. Под негово ръководство са засадени около 3855 дървета в рамките на общината.
С нарастването на популярността на Атина обаче кметът влиза в конфликт с интереси, които той обвинява за „неконтролируемото строителство“ в най-желаните туристически зони. Сред тях са строителни компании, които планират високи сгради в подножието на Акропола, както и инвеститори и предприемачи. В същото време той се противопоставя и на разрастването на често нелегални барове и заведения по покривите на сградите.
Напрежението се засилва още повече, след като Дука заявява, че ще използва законопроект за земеползване в туризма, за да поиска пълна забрана на нови туристически инвестиции в историческия център.
„Ще спрем всички туристически инвестиции в Плака, която съм решен да запазя. Няма повече място – нито за краткосрочни наеми, нито за апартаменти със сервиз, нито за хотели или други туристически обекти. Районът е пренаситен“, казва той. „Искаме да сложим край на това чрез законодателство.“
Според него инвеститорите трябва да се насочат към други, по-малко натоварени части на града.
Кметът обмисля и замразяване на разрешителните за нови хотели – подобно на вече въведените ограничения за краткосрочни наеми в райони около Акропола.
Неочаквано за него, тази позиция получава подкрепа и от хотелиерския сектор. Председателят на силната браншова асоциация Евгениос Василикос също предлага ограничаване на новото хотелско строителство, посочвайки примера на Барселона, която от години не издава нови лицензии за хотели. Според него е време секторът да реши какво бъдеще иска за следващите 10–15 години.
Дука подчертава, че когато целият център на Атина се превръща в хотелска зона, той не може да бъде единственият, който го казва: „Сега, когато и хотелиерите се включиха в разговора, дебатът вече започна. Атина не трябва да се превръща в нова Барселона“.
Кметът е окуражен и от примера на Барселона, където се въвежда пълна забрана за краткосрочни наеми от 2028 г., с цел повече жилища за местните жители. И Атина, и Барселона са сред 15 европейски града, които настояват ЕС да предприеме по-решителни мерки срещу жилищната криза.
Според Дука достъпът до жилища вече е най-големият проблем на града, тъй като мнозина не могат да си позволят наеми заради натиска от краткосрочните туристически имоти.
„Създадохме офис за социално жилищно настаняване, за да идентифицираме сгради и апартаменти, които можем да реновираме с европейско финансиране“, казва той. „Искаме да насърчим младите семейства да останат в центъра. Докато други градове се насочват към бетон и небостъргачи, ние вървим в обратната посока – включително чрез създаване на нови обществени пространства, паркове и детски площадки. Атина е за своите жители, не само за тези, които искат да я експлоатират.“
