Марко Рубио е натоварен с толкова много роли в администрацията на Доналд Тръмп, че описанието на поста му вече се превърна в интернет шега – „министър на всичко“. Въпреки това, въпреки че заема два от най-влиятелните постове във Вашингтон – държавен секретар и съветник по националната сигурност – той почти не се вижда в най-голямата международна криза за САЩ в момента: войната с Иран, пише Financial Times.
Вместо него Тръмп неколкократно изпраща други свои доверени хора. В петък за преговори в Пакистан заминаха зет му Джаред Къшнър и специалният пратеник Стив Уиткоф, а по-рано този месец разговорите в Исламабад бяха водени от вицепрезидента Джей Ди Ванс. Прави впечатление, че Рубио – официално най-високопоставеният дипломат на САЩ – отсъства от тези ключови мисии.
Бившият сенатор от Флорида, когото Тръмп някога наричаше подигравателно „Малкият Марко“, днес впечатлява както поддръжници, така и критици с безусловната си лоялност към президента. Това обаче често означава да остане на заден план по най-важните външнополитически теми.
Някои анализатори смятат, че това може да е и съзнателна стратегия. Според професора от Харвард Стивън Уолт дистанцията от непопулярен конфликт като този с Иран може да се окаже политически изгодна, особено за човек с президентски амбиции като Рубио.
Парадоксът е, че въпреки ключовите си постове, той запазва сравнително нисък публичен профил. Сравненията с Хенри Кисинджър – единственият друг човек, съчетавал тези две длъжности – изглеждат неуместни. Докато Кисинджър е контролирал почти всички външнополитически направления, при Рубио впечатлението е, че влиянието му е ограничено основно до Латинска Америка.
Според други експерти това отразява стила на самия Тръмп, който предпочита бързи военни действия пред дългосрочни дипломатически стратегии и изграждане на съюзи, характерни за предишни администрации. Това може да е знак за по-широка промяна – отстъпление от глобалната роля на САЩ след Втората световна война, смята изданието.
Данните показват и нещо друго – Рубио пътува значително по-малко от предшествениците си. През първите 15 месеца от мандата си той е прекарал в чужбина едва 71 дни – най-ниското ниво за държавен секретар през този век.
След загубата си от Тръмп на изборите през 2016 г., Рубио постепенно се приближи до линията „Америка на първо място“. Това го поставя в сложна позиция, тъй като част от сегашната политика на администрацията противоречи на позиции, които той е защитавал като сенатор – например твърдата подкрепа за Украйна след руската инвазия през 2022 г.
В публичното пространство образът му често става обект на шеги и интернет мемета, особено след появи, в които изглежда по-скоро наблюдател, отколкото активен участник. Въпреки това експерти отбелязват, че в рамките на тази лоялност той успява да прокарва важни за него теми, представяйки ги по начин, който се харесва на президента.
За Тръмп лоялността остава ключов критерий при избора на хора в екипа му, а за Рубио тази стратегия засега изглежда работи. Макар Ванс да се счита за водеща фигура в движението MAGA, социологически проучвания показват, че популярността на Рубио нараства значително.
Той остава и важна част от вътрешния кръг на президента, често използван за „изглаждане“ на противоречиви решения и послания. Същевременно продължава да се фокусира върху Латинска Америка, където администрацията засилва натиска върху режими като тези във Венецуела, Куба и Никарагуа.
Белият дом отхвърля твърденията, че Рубио е изолиран от ключови решения, като подчертава, че той участва във всички важни дискусии по националната сигурност. Наблюдатели обаче отбелязват, че Тръмп често разчита на ограничен кръг доверени лица – най-вече Къшнър и Уиткоф – за управление на различни международни кризи, което е необичайно за подобен мащаб на външната политика.
В крайна сметка дистанцията на Рубио от преговорите с Иран може да се окаже изгодна за него. Ако разговорите се провалят, политическата отговорност ще падне върху други – най-вече върху Джей Ди Ванс. Ако пък има успех, той също ще има своите дивиденти, макар и косвено. За Рубио това е внимателно балансирана игра с оглед на бъдещи амбиции – включително и за президентския пост.
