В изцяло мъжкия и йерархичен свят на латиноамериканските наркокартели традиционно се смята, че водещите роли принадлежат на мъже. На практика обаче все по-често се оказва, че именно жените стоят в ключови позиции – като посредници, организатори и дори реални стратегически фигури в престъпните мрежи, пише CNN. Това ясно проличава и в една от най-мащабните операции на мексиканската армия тази година, насочена срещу прочутия наркотрафикант Немесио Осеґера Сервантес, известен като „Ел Менчо“.
При щурм на негово укритие в щата Халиско специални части успяха да достигнат до дълго издирвания лидер, за когото има обявена награда от 15 милиона долара. Операцията предизвиква вълна от ответно насилие в страната.
Един от най-интересните детайли обаче е начинът, по който властите стигат до него – чрез проследяване на негова партньорка. Именно тя, без да подозира, насочва разследващите към планинска хижа в района на Тапалпа, където се е укривал „Ел Менчо“. Макар подробностите около нея да не се разкриват, случаят показва колко важни могат да бъдат жените в най-вътрешния кръг на картелите.
Според експерти по организирана престъпност това не е изолиран случай. Въпреки културата на „мачовщина“, наркокартелите в Латинска Америка включват жени на всички нива – от съпруги на босове, през логистични координатори и финансови мениджъри, до реални ръководители на операции. Макар изпълнителите на убийства и въоръжените групи най-често да са мъже, жените често са тези, които управляват „тихата“ страна на бизнеса – парите, логистиката и връзките.
Експертът по организирана престъпност Хенри Зиемър от Центъра за стратегически и международни изследвания подчертава пред CNN, че съпругите на висши босове често имат пълен достъп до структурата на организацията – логистика, маршрути, партньори и финансови потоци. Това означава, че при арест или убийство на лидер, именно те са в най-добра позиция да поемат част или дори цялата структура.
От Гризелда Бланко до Росалинда Гонсалес Валенсия
Един от най-известните исторически примери е колумбийката Гризелда Бланко, наричана „Кралицата на кокаина“. Тя става емблематична фигура в наркотрафика към САЩ през 70-те и 80-те години, като е свързвана с огромни доставки на кокаин към Маями и с десетки убийства. Бланко е известна с изключителна жестокост и контрол върху въоръжени групи, но също така и с изключителни умения в логистиката и финансовото управление.
Освен че организира транспорт и разпространение на дрога, тя създава и сложна мрежа за пране на пари, включително чрез недвижими имоти и легални бизнеси. Според изследователи именно организационните ѝ способности я правят толкова влиятелна – тя не просто поръчва насилие, а управлява цял икономически модел.
Друг ключов елемент е начинът, по който използва жени в структурата си. Според историка Илейн Кери тя активно набира жени като куриери и посредници, защото те често предизвикват по-малко подозрение и могат да преминават граници и проверки по-лесно от мъжете.
Подобна роля се наблюдава и в по-нови случаи. В Чили например Антонела Марчант участва в семейна наркосхема, която внася кокаин от Боливия и го разпространява в Сантяго. Разследванията показват, че тя отговаря за проследяване на пратки и събиране на плащания, докато баща ѝ координира връзките с доставчици. В крайна сметка властите дори определят, че именно тя е имала водеща роля в организацията.
Случаят показва, че традиционната представа, че престъпните семейства се наследяват от синовете, вече не е универсална.
Още по-ясен пример е Росалинда Гонсалес Валенсия, съпруга на „Ел Менчо“, известна като „Ла Хефа“ – „Шефката“. Тя е смятана от американските власти за ключова фигура във финансовата система на картела CJNG и според експерти стои зад значителна част от прането на пари и логистичните операции.
Нейното семейство контролира и друг престъпен клон – „Лос Куинис“, който е тясно свързан с картела на „Ел Менчо“. Именно чрез тези връзки се оформя една сложна мрежа от семейни и бизнес зависимости, в която бракът се превръща и в инструмент за власт.
Въпреки това анализатори отбелязват, че влиянието на Росалинда не трябва да се свежда само до ролята ѝ като съпруга – тя е активен участник във финансовите структури на картела. В някои случаи дори се смята, че именно тя е дала възможност за възхода на „Ел Менчо“ в йерархията.
Не всички жени в тези структури обаче са дълбоко ангажирани с престъпната дейност. Част от тях остават в по-видимата и „бляскава“ роля на така наречените „бучони“ – партньорки на наркобосове, свързвани с луксозен начин на живот, пластични операции, социални мрежи и демонстрация на богатство.
Такъв пример е Ема Коронел, съпругата на Хоакин „Ел Чапо“ Гусман. Макар да се представя като модел и инфлуенсър, по-късно тя е осъдена в САЩ за участие в пране на пари, свързано с империята на съпруга ѝ.
В крайна сметка все повече експерти стигат до извода, че организираната престъпност в Латинска Америка се променя – и че жените вече не са периферни фигури, а все по-често се намират в самия център на властта.
