Посещението на крал Чарлз III в САЩ между 27 и 30 април официално е посветено на 250-годишнината от американската независимост. На практика обаче визитата се превръща в опит да бъде спасено т.нар. „специално отношение“ между двете държави – термин, въведен от Уинстън Чърчил още през 1946 г., пише The Economist. Залогът е по-голям: дали Великобритания ще продължи да се обвързва тясно със САЩ, или ще търси по-близки връзки с Европа.
Кралят пристига на фона на няколко сериозни предизвикателства. От една страна е сянката на скандала около Джефри Епстийн и връзките му с британския елит, включително с принц Андрю и бившия посланик в САЩ Питър Манделсън. От друга – нарастващото напрежение между политическите лидери. Доналд Тръмп открито критикува Великобритания заради позицията ѝ по конфликта с Иран, а премиерът Киър Стармър също демонстрира, че не е склонен да отстъпва под американски натиск.
Настоящото охлаждане в отношенията е най-сериозното от кризата около Суецкия канал през 1956 г. Тогава САЩ принуждават Великобритания, Франция и Израел да се изтеглят от Египет. Днес ситуацията е различна, но напрежението отново е високо – САЩ действат заедно с Израел срещу Иран, докато европейските съюзници са притеснени, но без реално влияние върху развоя.
В началото на втория мандат на Тръмп отношенията изглеждаха по-стабилни. Стармър дори го покани на безпрецедентно второ държавно посещение във Великобритания, а двете страни постигнаха споразумение за намаляване на митата. Срещата на НАТО също премина успешно, с ангажимент за увеличаване на военните разходи. Тогава Тръмп дори сравни отношенията между двете държави с „две ноти в един акорд“.
Днес обаче тонът е коренно различен. Разногласията по отношение на Русия, Украйна, Гренландия и особено войната с Иран доведоха до открити нападки. Тръмп обвини европейците в страхливост заради ограничения достъп до военни бази и отказа им да съдействат за отварянето на Ормузкия проток. Макар критиките да не са насочени само към Лондон, те тежат повече заради историческата близост между двете страни.
Допълнително напрежение създават и по-дългосрочни фактори. Ролята на Великобритания като мост между САЩ и Европа отслабна след Брекзит. Вашингтон все повече се фокусира върху Китай, а подходът на Тръмп – скептичен към съюзи и международни правила – влиза в противоречие с британската външна политика. В същото време в американското общество се засилват негативни представи за Великобритания.
Обществените нагласи също се променят. Ако в началото на века взаимното одобрение между двете нации е било над 80%, днес то е спаднало значително – особено във Великобритания, където едва около една трета от хората имат положително мнение за САЩ, продължава с анализа изданието.
Въпреки политическите търкания, на институционално ниво сътрудничеството продължава, особено в областта на отбраната и разузнаването. Но и тук има проблеми. Британската армия е критикувана за отслабени способности – от недостиг на техника до ограничена бойна готовност. Страната разполага със сериозни ресурси като ядрено възпиране и модерни военни платформи, но реалната ѝ способност за самостоятелни операции е намаляла.
Разузнавателното сътрудничество остава по-силно, особено в рамките на съюза „Пет очи“, но и то е под въпрос. Някои американски анализатори дори предлагат нови партньорства, които да заменят досегашните.
Всичко това поставя Великобритания пред стратегически избор. След кризата от 1956 г. тя решава никога повече да не се дистанцира от САЩ. Днес обаче тази позиция изглежда все по-уязвима. Все повече експерти смятат, че Лондон трябва да балансира отношенията си, като се сближи с Европа.
В крайна сметка, макар Доналд Тръмп да посрещне крал Чарлз III с необходимата дипломатичност, посланието му е ясно – САЩ вече гледат на Великобритания като на отслабен глобален играч, а не като на равностоен партньор.
Въпросът е накъде гледа Лондон.
