Въпреки че България се нарежда на осмо място по радиационно замърсяване на територията си след аварията в Чернобил, страната ни заема първото място по степен на облъчване на населението. Тази трагична статистика е пряко следствие от мълчанието на тогавашната власт, липсата на адекватни мерки и циничното решение заразени храни да бъдат връщани в магазинната мрежа, докато елитът консумира чисти продукти от внос.
40 години по-късно истината за „Българския Чернобил“ излиза на повърхността чрез изследванията на учени и дозиметристи. Докато облакът с йод-131, цезий-137 и стронций-90 преминава над страната, държавният апарат е зает не със спасяването на гражданите, а със запазването на идеологическия комфорт.
Анализите показват, че престъпната небрежност продължава и година по-късно. През пролетта на 1987 г. България преживява втори радиационен пик. Причината не е нов инцидент, а отказът на управляващите да закупят чисти фуражи. Така животните са хранени със заразена трева и сено от предишната година, а радиацията влиза повторно в домовете на хората чрез млякото и месото.
Докато обикновеният българин консумира стоки, които при нормални обстоятелства биха били обявени за „негодни“, висшата номенклатура изпраща личните си запаси от храна за проверка в специализирани лаборатории. „Мереха храни, които са си внесли от незамърсени територии на Европа“, споделя Петър Узунов от Софийския университет. Това е най-яркият символ на разделението в тоталитарната държава – биологично оцеляване за елита и радиоактивна рулетка за народа.
