В Хавана възрастните хора все по-често се редят на опашки за храна, носят пакети за болни съседи и разчитат на църкви за топъл обяд. Това е новото ежедневие за поколението, което някога е било гръбнакът на държавата.
Икономическата криза на острова се задълбочава от началото на годината, пише Associated Press. Сред причините са външни фактори като ограниченията върху доставките на петрол, наложени от администрацията на Доналд Тръмп, но и вътрешни проблеми, които се натрупват от десетилетия. Най-тежко обаче ударът се усеща от най-възрастните.
Най-застаряващото общество в региона
Куба е сред най-бързо застаряващите страни в Латинска Америка. Почти 26% от населението е на възраст над 60 години – почти двойно над средното за региона.
Причините са ясни: ниска раждаемост и дълга продължителност на живота. Но през последните години към това се добавя и нещо ново – масова емиграция. За пет години населението на страната е намаляло с близо 1,5 милиона души, основно заради хора, които търсят по-добър живот в чужбина.
Така възрастните остават все по-често сами.
Живот с пенсия от няколко долара
Много от тях са бивши държавни служители – инженери, техници, работници, които днес живеят с минимални пенсии. В реални стойности те често се равняват на едва няколко долара месечно.
Това означава труден избор всеки ден – между храна, лекарства или ток. Дори основни продукти като хляб и ориз изискват дълго чакане на опашки.
Системата на субсидирани стоки, която десетилетия е осигурявала минимална сигурност, вече не успява да покрие нуждите.
Когато църквата заменя държавата
В центъра на Хавана места като Църквата на Светия дух се превръщат в спасителна линия. Там десетки възрастни хора се събират няколко пъти седмично за топла храна – скромна, но жизненоважна.
За мнозина това е повече от хранене. Това е начин да избягат от самотата и да имат поне някаква структура в деня си.
Истории като тази на 84-годишна пенсионирана инженерка, която живее сама в рушаща се сграда и разчита на подобни програми, са все по-чести, пише Associated Press.
Между външен натиск и вътрешни слабости
Кризата в Куба няма едно обяснение. Ограниченията върху енергийните доставки засилват недостига на горива и ток. Но те се наслагват върху вече съществуващи проблеми – слаба икономика, ниска продуктивност и зависимост от държавни структури.
Това повдига и по-дълбок въпрос: доколко моделът, изграден след Фидел Кастро, може да осигури стабилност в условията на глобален натиск и вътрешни демографски промени.
Поколението, което остава
Днешните възрастни кубинци са били млади по време на революцията. Те са изграждали системата, в която живеят днес. Сега, десетилетия по-късно, именно те понасят най-тежките последици от нейното отслабване.
Кризата не е само икономическа. Тя е и социална – свързана със самотата, липсата на подкрепа и усещането, че обществото се променя по-бързо, отколкото те могат да се адаптират.
И докато политическите дебати търсят виновници – във външния натиск или във вътрешната система – за хората на улицата въпросът е много по-прост: как да преживеят следващия ден.
