Войната оказва силен натиск върху глобалната икономика, който се разгръща на три етапа – първо чрез рязко поскъпване на енергията, след това при храните, а накрая чрез ускорена инфлация и по-високи лихви. Това се посочва в нов анализ на Световната банка, която предупреждава за сериозни рискове, особено за развиващите се страни.
Според прогнозите цените на енергията могат да се повишат с около 24% през 2026 г., достигайки най-високите си нива от началото на войната в Украйна. Основната причина е напрежението в Близкия изток и ограниченият трафик през Ормузкия проток, през който преминава значителна част от световните доставки на петрол и газ.
Базовият сценарий допуска постепенно възстановяване на корабоплаването до есента, но рисковете остават насочени към още по-сериозно поскъпване. Очаква се общите цени на суровините да нараснат с 16%, движени от енергията, торовете и ключови метали.
Петролът вече реагира на напрежението – цената на Брент се доближава до 110 долара за барел, а WTI – до около 99 долара. При по-негативен сценарий цените могат да достигнат средно 115 долара още тази година, ако конфликтът се задълбочи и инфраструктурата понесе нови щети.
Освен енергията, силно се очаква да поскъпнат и торовете – с около 31%, което ще увеличи разходите в земеделието и ще окаже натиск върху хранителните пазари. Още повече, че те вече скочиха с близо 50%. Това може да доведе до спад в доходите на фермерите и риск за бъдещите реколти, като според Световната продоволствена програма милиони хора могат да изпаднат в недостиг на храна при продължителна криза.
Инфлацията също ще се ускори – в развиващите се икономики тя може да достигне около 5,1% през 2026 г., а при по-тежък сценарий – до 5,8%. Паралелно с това икономическият растеж ще се забави до около 3,6%, под предишните очаквания.
От Световната банка предупреждават, че именно комбинацията от скъпа енергия, по-високи цени на храните и инфлационен натиск може да нанесе най-сериозен удар върху най-бедните държави и силно задлъжнелите икономики.
