Европейският парламент подкрепи идея бюджетът на ЕС за следващия седемгодишен период да надхвърли 2 трилиона евро. Това обаче среща твърда съпротива от Германия и група държави, известни с по-строга финансова политика, пише Politico. Преговорите за бъдещия бюджет на съюза вече навлизат в напрегната фаза, като евродепутатите и националните правителства се изправят един срещу друг в спор както за размера на средствата, така и за начина, по който те да бъдат разходвани.
С голямо мнозинство депутатите гласуваха за увеличение на бюджета с още 200 милиарда евро – както и за по-ясно насочване на средства към конкретни европейски програми, и за въвеждане на нови общоевропейски данъци върху технологични гиганти като Amazon и Google.
Реакцията от Берлин и съюзниците му беше категорична – отхвърляне и на трите предложения.
Парламентът настоява за разширяване на предложението на Европейската комисия за периода 2028–2034 г., което предвижда 1,8 трилиона евро за политики като земеделски субсидии, индустриално развитие и международна помощ. Към тях се добавят около 165 милиарда евро за погасяване на общия дълг, натрупан след пандемията от COVID-19, с което общата сума достига близо 1,984 трилиона евро.
С искането си за повече разходи парламентът на практика изтласква бюджета над границата от 2 трилиона евро, без да включва плащанията по дълга.
По традиция националните правителства отхвърлят подобни искания за повече средства, тъй като именно те финансират по-голямата част от бюджета и имат водеща роля в преговорите. Този път обаче парламентът демонстрира по-твърда позиция и готовност да забавя процеса, което дразни част от лидерите.
„Който смята, че едно телефонно обаждане е достатъчно, за да се постигне съгласие, не познава този парламент“, заяви Ираче Гарсия – лидер на социалистите и демократите.
Председателят на парламента Роберта Мецола също предупреди, че институцията няма просто автоматично да одобрява решенията на държавите членки.
Основните проевропейски групи – Европейската народна партия, социалистите, либералите и зелените – подкрепят по-голям бюджет, аргументирайки се с нуждата от повече средства за отбрана и конкурентоспособност. „Не можем да постигаме повече с по-малко – това е мит“, подчерта Зигфрид Мурешан.
Тези аргументи обаче не убеждават държави като Германия и Нидерландия, които настояват за по-ограничени разходи. Според европейски дипломати предложенията на парламента са твърде ориентирани към стари приоритети.
Германският канцлер Фридрих Мерц вече определи предложението на Комисията като прекалено голямо, подчертавайки, че в момент, когато държавите затягат бюджетите си, подобно увеличение не е оправдано.
Въпросът с новите данъци също остава спорен. Макар парламентът да настоява за общоевропейски налози върху онлайн хазарта, технологичните компании и криптосектора, той има ограничено влияние върху окончателния размер на бюджета. В крайна сметка решението е в ръцете на държавните лидери.
Въпреки това някои от идеите на евродепутатите вероятно ще бъдат взети предвид. Страни като Полша, Испания и Италия подкрепят по-голям бюджет, особено за традиционни политики като подпомагане на земеделието и по-бедните региони.
Допълнителен импулс за парламента идва от това, че лидерите на ЕС са възложили на Комисията да проучи възможността за въвеждане на нови източници на приходи. Сред обсъжданите варианти е и отлагане на плащанията по общия дълг – идея, подкрепяна от Франция и Испания, но отхвърляна от Германия. Френският президент Еманюел Макрон дори определи бързото погасяване на дълга като „глупаво“.
Тези обсъждания дават старт на най-чувствителната фаза от преговорите. Очаква се те да достигнат кулминация на среща на върха през декември 2026 г., когато трябва да бъде постигнато окончателно споразумение.
„Навлизаме във фазата на компромисите“, коментира европейски дипломат. „Това е началото на края.“
