Когато Обединените арабски емирства (ОАЕ) обявиха във вторник, че планират да напуснат ОПЕК – ход, който според анализатори може да застраши дългосрочното оцеляване на петролния картел – петролните пазари реагираха изненадващо спокойно. Цената на сорта „Брент“ отбеляза ръст за седми пореден ден, но търговците се фокусираха повече върху ескалацията на напрежението около Иран, отколкото върху потенциалните последици от напускането на третия най-голям производител в организацията и един от най-влиятелните ѝ членове, пише Financial Times.
Според анализатори тази сдържана реакция показва, че глобалните опасения за доставките – особено около евентуално блокиране на Ормузкия проток – в момента тежат повече от институционалните промени в ОПЕК. В същото време обаче това се тълкува и като знак за отслабващото влияние на самия картел върху световните пазари.
„Това е началото на края на ОПЕК“, коментира енергийният анализатор Сол Кавоник от MST Financial. По думите му Саудитска Арабия ще среща все по-големи трудности да поддържа единството в организацията, а не е изключено и други членове – включително Венецуела – да последват примера на ОАЕ.
ОПЕК е създадена през 1960 г. от държави, които се противопоставят на контрола на чуждестранни петролни компании върху техните ресурси. Организацията достига пик на влияние през 1973 г., когато арабските ѝ членове налагат петролно ембарго срещу държави, подкрепящи Израел, включително САЩ – събитие с огромни глобални последици.
През последните десетилетия обаче влиянието на ОПЕК постепенно отслабва, тъй като производството извън картела – особено в САЩ – значително нараства. Дори без ОАЕ, организацията е добивала около една четвърт от световния петрол през миналата година, докато в пика си е контролирала близо половината. Създаването на разширен формат ОПЕК+ преди около десет години временно засилва позициите ѝ, но неспазването на квотите и ограничената способност за реално влияние върху предлагането намаляват ефективността на решенията ѝ.
Междувременно пазарите все по-често реагират на изявления от САЩ и дори на публикации в социалните мрежи на американския президент Доналд Тръмп.
„Войната с Иран показа, че САЩ могат да имат толкова силно, ако не и по-силно влияние върху световните петролни потоци от ОПЕК“, коментира Кавоник.
Контролът върху Ормузкия проток – през който преминава около една пета от световния петрол – допълнително ограничава способността на картела да регулира пазара. Според анализатори Иран има потенциал да прекъсне значителна част от тези потоци при нужда, което още повече отслабва влиянието на ОПЕК.
„Това напълно размива пазарната сила на ОПЕК и поставя Иран в позиция да влияе върху голяма част от износа на организацията“, коментира Джоел Ханкок от Natixis Bank.
Други експерти отбелязват, че излизането на ОАЕ вероятно няма да има незабавен ефект върху цените, но в дългосрочен план може да доведе до допълнителен натиск, тъй като страната ще може да увеличи добива си извън ограниченията на квотите. Някои източници в Саудитска Арабия омаловажават значението на решението, като го определят като очаквано и с ограничено влияние върху пазара. Според тях ОАЕ така или иначе често са надхвърляли договорените си лимити. Напрежението между двете държави – ключови играчи в Персийския залив – се натрупва от години, особено заради различията в стратегиите за увеличаване на производствения капацитет и регионалните геополитически конфликти.
Макар напускането на ОАЕ да може да улесни вземането на решения в рамките на ОПЕК, то също така поставя въпроса дали Саудитска Арабия ще може сама да понесе тежестта на регулирането на пазара. В по-широк план организацията ОПЕК+ все още контролира около 40% от световния добив на петрол, което означава, че нейното единство остава ключово за стабилността на пазара.
Някои анализатори дори предполагат, че ОАЕ може да преразгледа решението си в бъдеще, особено при нови периоди на свръхпредлагане или ценови кризи.
