Европейската комисия ще представи до лятото План за действие за електрификация, обяви нейната председателка Урсула фон дер Лайен пред пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург.
Тя говори на дебат, посветен на стратегията на ЕС на кризата в Близкия изток и нейното отражение върху цените на енергията.
ЕС губи по €500 млн. на ден заради войната в Иран, подчерта Фон дер Лайен. „Само за 60 дни конфликт сметката на ЕС за внос на изкопаеми горива е нараснала с повече от 27 милиарда евро, без да е доставена дори една молекула допълнително. Така че пътят напред е ясен – трябва да намалим нашата свръх зависимост от вноса на изкопаеми горива и да увеличим производството на наша чиста енергия – от възобновяема до ядрена при пълното спазване на технологичния неутралитет.“
Като пример тя даде Швеция. „Ако цената на газа там се увеличи с 1 евро за мегаватчас, сметката за електроенергия расте само с 0,04 евро за мегаватчас. Причината е, че почти целият ток в страната идва от възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия. Ето как трябва да се предпазим от бъдещи шокове. Това е пътят на независимостта на Европа.“
Комисията предлага три групи мерки: по-силна европейска координация при газовите хранилища и горивните резерви, целенасочена подкрепа само за най-уязвимите домакинства и индустрии, както и намаляване на енергийното търсене чрез ефективност, електрификация и дигитални технологии.
Фон дер Лайен предупреди, че от 2028 г. ЕС започва да изплаща пари по фонда „Следващо поколение ЕС“ за възстановяване от пандемията от Covid-19, а едновременно с това трябва да финансира конкурентоспособността, отбраната, сигурността, земеделието и кохезионната политика. Затова според Комисията са необходими нови собствени ресурси за бюджета на ЕС.
Тя съобщи, че ЕС ще отпусне първи транш от 45 милиарда евро за Украйна още през това тримесечие. Една трета е за бюджетни нужди, а две трети – за отбраната на страната. Първият отбранителен пакет ще бъде за дронове от Украйна и за Украйна. Стойността му е близо 6 милиарда евро.
Тя бе категорична, че санкциите оказват осезаем ефект върху руската икономика. „С нарастваща инфлация и стремително покачващи се лихвени проценти, последствията от избраната от Русия война се плащат от джобовете на хората. До такава степен, че Кремъл реагира по обичайния си начин – като ограничава интернет и свободната комуникация. Така руснаците се усещат, че отново живеят зад Желязна завеса – този път цифрова. Но ако историята ни учи на нещо, то е, че всички стени в крайна сметка падат.“
