Месец след като публикува провокативен анализ за „рисковете от германската мощ“, историчката Лиана Фикс получава необичайна покана – за вечеря във Вашингтон с канцлера Фридрих Мерц. В своята статия тя поставя под въпрос мащабните планове на Германия за превъоръжаване, с което предизвиква сериозен отзвук в Берлин, пише Financial Times. В анализа си Фикс предупреждава, че рязкото увеличаване на военните разходи може да има неочаквани последици.
Сред рисковете тя посочва засилване на индустриалната конкуренция със съюзници като Франция, както и вътрешнополитически сценарии, при които крайнодесни сили, симпатизиращи на Русия, биха могли да използват нарасналата военна мощ за натиск върху съседни държави. Според нея Германия трябва да сдържа подобни „хегемонистични импулси“ и да намери начин да гарантира на партньорите си в ЕС, че засилената ѝ роля няма да подкопае баланса в Европа.
Официалната позиция на германското правителство е, че подобни опасения са преувеличени. Берлин подчертава, че съюзниците в Европа всъщност настояват Германия да ускори възстановяването на отбранителните си способности. Въпреки това самият мащаб на планираните инвестиции вече предизвиква дебат. Благодарение на рязкото увеличение на разходите до края на десетилетието германският военен бюджет може да достигне равнището на този на Франция и Великобритания, взети заедно, което неминуемо променя силовия баланс на континента.
Канцлерът Мерц представя този курс като неизбежен отговор на нарастващата заплаха от Русия, както и на все по-колебливия ангажимент на САЩ към европейската сигурност. Той подчертава, че Германия ще играе водеща роля, но само в рамките на съюзнически формати като НАТО и ЕС, като категорично отхвърля идеята за самостоятелна или доминираща политика.
Въпреки уверенията в редица европейски столици се появяват притеснения. Във Франция тревогата е насочена основно към икономическите и индустриалните последици от германските разходи. Огромните инвестиции могат да затвърдят дългосрочни решения за закупуване на въоръжение – често от САЩ – и да дадат сериозно предимство на германската отбранителна индустрия, без да гарантират участие на партньорите. Това създава напрежение и в съвместни проекти, като например разработването на ново поколение бойни самолети.
Полша също следи внимателно процеса. Макар Варшава да подкрепя укрепването на отбраната срещу Русия, историческите страхове от Германия не са изчезнали. Политици предупреждават, че превъоръжаването трябва да се случва в рамките на съюзите, а не като чисто национален проект.
В по-широк план Германия планира да инвестира стотици милиарди евро в армията си през следващите години и да я превърне отново в най-голямата конвенционална сила в Европа. Това представлява рязък завой спрямо десетилетията след Втората световна война, когато страната следваше политика на военна сдържаност и разчиташе силно на САЩ за сигурността си.
Въпреки амбициите остават въпроси дали Германия ще успее не само да увеличи разходите, но и да изгради реални военни способности. Част от анализаторите отбелязват, че значителна част от средствата ще бъдат насочени към съществуващи системи, а не към иновации, което може да ограничи ефекта от инвестициите.
Дебатът около германското превъоръжаване показва сложната дилема пред страната. От една страна, Европа очаква Берлин да поеме по-голяма отговорност за сигурността. От друга – самият мащаб на тази трансформация неизбежно поражда опасения сред партньорите. Основното предизвикателство пред Германия остава как да съчетае нарастващата си военна роля с доверието и стабилността в Европейския съюз.
