Към края на 2025 г. населението на България е 6 423 207 души, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Макар темпът на намаляване да е сравнително нисък (0.22% спрямо предходната година), структурните промени в обществото стават все по-осезаеми.
България продължава да бъде една от най-бързо застаряващите нации в Европа. Всеки четвърти българин (24.3%) вече е прехвърлил 65-годишна възраст. В области като Видин, Смолян и Габрово този дял надхвърля 30%. В същото време децата до 15 години са едва 13.9% от населението, като най-малко млади хора има в Смолян и Видин. Средната възраст на българина вече достига 45.4 години.
Статистиката за 2025 г. е тревожна по отношение на естествения прираст. Регистрирани са малко над 50 000 живородени бебета, докато броят на починалите лица е близо 100 000. Това означава, че на всяко родено дете се падат по двама починали. Положителна тенденция се наблюдава единствено при детската смъртност, която е паднала до 4.6‰ спрямо 6.6‰ преди десетилетие.
Къде живеем?
Българите се концентрират все по-осезаемо в едва 6 големи града (с население над 100 хил. души), където живее над една трета от нацията. Процесът на обезлюдяване на селата продължава – 192 населени места вече са напълно пусти, а в други 1280 души живеят под 50 жители. Любопитен факт е, че село Лозен (6671 души) остава по-голямо от много градове, докато Мелник запазва статута си на най-малък град с едва 181 жители.
Натискът върху работещите българи се увеличава. Коефициентът на демографско заместване показва, че на всеки 100 души, излизащи от трудовия пазар, влизат едва 75 младежи. В области като Кърджали и Смолян ситуацията е критична, където заместването е под 50%.
