България продължава да няма назначени посланици в повече от 10 държави по света, сред които стратегически партньори като САЩ и Украйна. Вместо това дипломатическите мисии се ръководят от временно управляващи, показват официални данни на Министерство на външните работи.
Информацията е публикувана в платформата за достъп до обществена информация към Министерския съвет.
Освен във Вашингтон и Киев, България няма титулярен посланик и в редица други държави - Мексико, Беларус, Северна Корея, Узбекистан, Сирия, Ирак, Нигерия, Иран, Монголия и Етиопия. Посолствата там се управляват временно.
Назначенията – между институциите
По закон процедурата за назначаване на посланици изисква координация между изпълнителната и президентската власт. Съгласно Конституцията държавният глава назначава дипломатическите представители по предложение на Министерския съвет.
На практика, именно този процес често се превръща в източник на напрежение.
През 2025 г. президентът Румен Радев и премиерът Росен Желязков влязоха в публичен спор за забавените назначения. Радев тогава предупреди, че практиката с временно управляващи не трябва да се превръща в норма, но призна, че тя вече се превръща в тенденция. От своя страна Желязков заяви, че предложенията за посланици са изпратени навреме в президентската институция.
В следващите месеци бяха направени назначения в някои европейски държави, включително Италия, Португалия, Финландия и Белгия. Въпреки това проблемът остава нерешен в редица ключови региони.
Нови укази, но и оставащи празнини
Междувременно в извънреден брой на „Държавен вестник“ вчера бяха публикувани укази за нови назначения. Президентът Илияна Йотова е подписала назначения на посланици в Малта и Кабо Верде.
Въпреки тези стъпки, липсата на титулярни посланици в стратегически държави продължава да поставя въпроси за ефективността на българската външна политика.
Отсъствието на постоянни ръководители на дипломатически мисии в страни като САЩ, Украйна и Иран може да ограничи възможностите на България за активно участие в ключови международни процеси.
Проблемът вече не изглежда временен, а системен – и изисква политическо решение на най-високо ниво.
