Близки, приятели и колеги се сбогуваха с Михаил Заимов. За едни той е фотограф, за други журналист и разказвач, за трети – пътешественик и изследовател на непознатото. За всички обаче беше човек, който свързва.
През годините Заимов остави ярка следа в българската културна среда с подводната си фотография, показвана в изложби у нас и по света. Присъстващите на прощаването не говореха толкова за професиите му, колкото за способността му да събира хора.
Журналистът Георги Милков го описа като „събирач на светове“ – човек, който успява да срещне различни хора и да ги остави променени. Актрисата Катерина Евро призна, че думите не стигат, за да се разкаже за него, но следата, която оставя, е огромна.
За приятелите му той е бил не просто интересен събеседник, а човек, от когото се учиш – за света, за хората, за любопитството. Музикантът Момчил Колев го нарече рядко съчетание от интелект и човечност.
В спомените на Петър Бъчваров остава и нещо друго – неспирният му порив да открива. Дори в последната година Заимов продължава да пътува, да търси нови места и истории, сякаш времето никога не е било ограничение.
Заимов си отиде на 26 април след тежко боледуване. Художник, фотограф, журналист, писател и пътешественик.
Роден в София през 1967 г., той завършва Académie des Beaux-Arts в Париж и развива кариера, която преминава през различни форми на разказване – телевизия, литература и фотография.
В книгите си, сред които „Черноморски диалози“ и „Созопол в образи и думи“, той търси не просто образи, а смисъл – опит да се разбере мястото на човека във времето и пространството. Самият той признава, че винаги е бил воден от въпроси за смисъла и от желанието да събира около себе си „смислени хора“ и общности.
В по-късните години разширява фокуса си отвъд подводния свят. В изложби като „200 мига от реалността“ работи с нов тип визуален език, включително снимки, заснети с мобилни устройства – знак за интереса му към променящия се образ в дигиталната епоха. За него фотографията остава средство да каже онова, което думите не могат.
Смъртта му оставя празнина в българската културна среда, но и следа от търсене, любопитство и отдаденост, която трудно се забравя.
