Доминиращата шиитска коалиция в Ирак – „Координационна рамка“ – официално номинира банкера и бизнесмен Али аз Зайди за министър-председател. Изборът е резултат от седмици на интензивни преговори в опит да се намери компромисна фигура, приемлива както за вътрешните политически сили, така и за международните партньори.
Президентът Низар Амеди вече връчи мандат на Зайди, който разполага с 30 дни, за да състави кабинет и да спечели доверието на парламента.
Задачата пред Зайди е изключително трудна. Ирак се намира в епицентъра на конфликт между САЩ и Иран, а икономиката на страната е блокирана от американски санкции и натиск. Вашингтон вече демонстрира решимостта си, като замрази преводи на стотици милиони долари в брой, предназначени за Багдад, и спря програми за сътрудничество с иракската армия, настоявайки за разпускане на проиранските милиции.
Интересен факт е, че номинацията на Зайди идва в момент на повишено напрежение. Самият той е собственик на „Ислямска банка Ал Джануб“, която през 2024 г. бе санкционирана от САЩ заради обвинения в пране на пари в полза на Иран и свързани с Техеран милиции. Въпреки това, посолството на САЩ в Багдад изненадващо приветства издигането му, което подсказва за нов опит за дипломатически диалог.
Зайди няма политическо минало, което според анализатори е най-големият му актив в дълбоко поляризираната среда на страната. Той е изградил кариерата си в академичния и бизнес сектора и залага на икономически реформи, а не на идеология.
Програмата му предвижда амбициозен план, насочен към институционални промени чрез намаляване на централизацията на властта, постигане на икономическа устойчивост чрез преход към по-отворена пазарна система и активно включване на младото поколение в управлението на страната. Въпреки прагматичния му подход, успехът на Зайди ще зависи от две ключови предизвикателства – способността му да овладее въоръжените милиции и възстановяването на отношенията със страните от Персийския залив, които пострадаха от атаките на проиранските групировки. Предвид факта, че 90% от бюджетните приходи на Ирак зависят от износа на петрол, а несигурността около Ормузкия проток е огромна, новият премиер се изправя пред задачата не просто да управлява, а реално да спаси иракската икономика от задаващ се колапс.
