За разлика от твърдите обекти, нашата галактика няма ясна физическа граница. Нейните външни области бавно се размиват в космоса, което от десетилетия затруднява астрономите да определят къде точно „свършва“ Млечният път. Ново проучване, публикувано в Astronomy & Astrophysics, дава най-ясния отговор до момента.
Международен екип от учени, използвайки данни от мащабни проекти като Gaia, LAMOST и APOGEE, анализира възрастта на над 100 000 гигантски звезди. Резултатите показват, че Млечният път расте чрез процес, наречен „отвътре навън“ – звездообразуването започва в гъстия център и постепенно се разпространява към периферията.
Астрономите откриха, че този активен процес рязко намалява след около 40 000 светлинни години от центъра. Това разстояние маркира невидимата граница на активния звездообразуващ диск.
Изследователите потвърдиха общата закономерност, че близките до центъра звезди са по-стари, а тези в периферията – по-млади. Неочаквано обаче откриха, че на разстояние между 35 000 и 40 000 светлинни години тази тенденция се пречупва.
Вместо да стават все по-млади, звездите в най-външните зони отново започват да „остаряват“. Тази специфична „U-образна“ крива бележи края на територията, където се раждат нови звезди.
Защо отвъд тази граница има предимно стари звезди?
Учените обясняват това с феномена „радиална миграция“. Подобно на сърфисти, които се носят по океанските вълни, звездите могат да променят позициите си чрез взаимодействие със спиралните ръкави на галактиката. В продължение на милиарди години те бавно са се придвижвали навън по почти кръгови траектории. Това доказва, че те не са изхвърлени от бурни сблъсъци с други галактики, а са „пътували“ постепенно чрез естествени вътрешни процеси.
Макар учените все още да спорят дали причината за тази граница е в централната барова структура на галактиката или в изкривявания на външния диск, бъдещи проекти като 4MOST и WEAVE обещават още по-детайлни карти. С всяко ново проучване ние сглобяваме пъзела на скритата история на нашия галактически дом.
