Германия е била най-големият износител на пластмасови отпадъци в света през 2025 г., като е изпратила в чужбина над 810 000 тона, показва анализ на търговски данни, цитиран от The Guardian. Великобритания се нарежда непосредствено след нея с износ от над 675 000 тона – най-високото ниво за последните осем години и достатъчно количество, което би запълнило около 127 000 морски контейнера. Анализът е на Watershed Investigations и Basel Action Network.
Голяма част от отпадъците са изпращани в Турция, следвана от Малайзия, като Индонезия също е сред редовните дестинации. Разследвания в тези страни многократно са свързвали индустрията за рециклиране на пластмаса с екологични щети, незаконно изхвърляне и изгаряне на отпадъци, както и трудови нарушения.
Турският морски биолог Седат Гюндогду, който изследва замърсяването с пластмаса, заявява, че средиземноморското крайбрежие на Турция е „най-замърсеното в целия Средиземноморски регион“ именно заради отпадъците от рециклиращи фабрики. По думите му микропластмасите са в толкова големи количества, че на места хората дори не могат да влизат във водата.
По-големи държави като САЩ и Китай изнасят по-малко пластмасови отпадъци, тъй като по-голяма част от тях се обработва вътрешно чрез депониране, изгаряне или рециклиране. Освен това те не са подложени на същия регулаторен натиск за рециклиране като Европа и Великобритания, където износът може да се отчита като част от официалните рециклирани количества. САЩ са изнесли 385 000 тона през 2025 г., което ги поставя на пето място в света, докато Китай през 2024 г. е бил на 18-о място.
Европейският съюз вече се е договорил да забрани износа на пластмасови отпадъци към държави извън Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) до ноември 2026 г., но въпреки това около половината от отпадъците все още се изпращат към такива дестинации. Значителна част от останалото количество отива в Турция, която вече е най-големият получател на европейски пластмасови отпадъци.
Според експерти съществуват опасения, че с наближаването на забраната износът може да бъде пренасочен към по-слабо развити страни от ОИСР, включително Турция, както и към части от Източна Европа, които нямат достатъчен капацитет за обработка на увеличени количества отпадъци.
В Турция инфраструктурата вече е претоварена. Седат Гюндогду посочва, че страната генерира около 3,3 милиона тона пластмасови отпадъци годишно, което е над двойно повече от капацитета ѝ за рециклиране.
Евродепутатът от Зелените/Европейски свободен алианс Сара Матие определя предстоящата забрана като „преломен момент“, тъй като Европа започва да поема по-голяма отговорност за собствените си отпадъци. Тя обаче предупреждава, че заради „натиск върху зелените политики от консервативни и крайнодесни сили“ капацитетът за вътрешно рециклиране в ЕС е намалял с около 1 милион тона през последните години. Според нея основният проблем остава, че новопроизведената пластмаса е значително по-евтина от рециклираните материали, а този пазарен дисбаланс не е бил решен навреме.
От Европейската комисия посочват, че през последното десетилетие неконтролираният търговски обмен с пластмасови отпадъци се е увеличил и е нанесъл вреди както на околната среда, така и на общественото здраве. Новите правила ще забранят износа към държави извън ОИСР от 21 ноември 2026 г., като това засяга около половин милион тона отпадъци. Комисията също така е приела нов пакет мерки за насърчаване на кръговата икономика и увеличаване на рециклирането в Европа.
Според експерти, включително от Environmental Investigation Agency, ако производството на пластмаса не бъде ограничено, отпадъците просто ще бъдат прехвърляни към други държави или ще се увеличи изгарянето им в Европа. Съществува и риск Европейският съюз да пренасочи част от отпадъците си към Великобритания, откъдето те отново да бъдат изнасяни към трети страни.
