Европейският съюз е изправен пред неочакван и опасен проблем в усилията си да избегне мащабен недостиг на горива, докато войната с Иран ескалира. В момент, в който авиокомпаниите са принудени да приземяват самолети, а властите призовават гражданите към драстични ограничения на пътуванията, европейските институции признават със загриженост, че нямат пълна представа с какви реални наличности от енергийни ресурси разполага съюзът. В свой задълбочен анализ изданието Politico подчертава, че зад фасадата на енергийната стратегия се крие сериозен информационен вакуум.
Кризата се задълбочава от пълната блокада на Ормузкия проток – ключова артерия за световните доставки на петрол и газ. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече предупреди, че конфликтът нанася огромни щети на ЕС, струвайки близо 500 милиона евро дневно под формата на ескалиращи енергийни разходи. Ситуацията става още по-непредсказуема след разпореждането на президента на Съединените американски щати Доналд Тръмп за подготовка за продължителна блокада, ход, който заплашва допълнително да дестабилизира световните пазари.
Въпреки че правителствените стратегически резерви от нефт и газ са относително добре проследими, значителна част от горивата се съхраняват в частни складове, терминали и танкери, за които няма задължение за пълно и своевременно отчитане. Този скрит сегмент от пазара създава „информационна мъгла“, която прави невъзможна прецизната оценка на риска. Европейски министри вече изразиха тревога от липсата на координиран мониторинг в реално време, особено по отношение на критично важни рафинирани горива като дизел и керосин. В отговор на критичната обстановка, част от държавите членки настояват за спешно създаване на бързи комуникационни канали, които да обвържат правителствата с Брюксел в обща информационна мрежа.
Основното предизвикателство остава ограничената прозрачност. Частните компании не са законово задължени да споделят детайлни данни за текущите си запаси, а официалната информация от статистически институции като Евростат често достига до анализаторите със сериозно закъснение. Това означава, че в критичен момент решенията се вземат на базата на непълна и вероятно остаряла картина.
Данните, с които разполагат анализаторите, не носят оптимизъм – газовите хранилища в Европа бяха на ниски нива още преди началото на конфликта, а тяхното запълване зависи от пазарни стимули, които войната радикално изкривява. При петрола ситуацията е още по-напрегната, тъй като пренасочването на доставки към други региони ограничава до минимум възможностите на Европа да компенсира евентуален недостиг чрез внос.
Като опит за дългосрочно решение Европейската комисия планира създаването на „Обсерватория за горивата“. Нейната цел ще бъде цялостно проследяване на производството, вноса, износа и общите запаси в рамките на ЕС. Проектът обаче все още е в начална фаза и липсва яснота кога той ще заработи с необходимия капацитет. Експертите предупреждават, че самата липса на точни данни е системен риск. В условия на волатилни пазари и растящо геополитическо напрежение, незнанието за реалните запаси може да доведе до панически политически решения или закъсняла реакция, което би имало тежки последици за европейската икономика и стабилност.
