Реалната стойност на американската военна операция срещу Иран достига близо 50 млрд. долара – сума, която е около два пъти по-висока от първоначалните публични оценки на Пентагона, съобщава CBS News, позовавайки се на американски служители, запознати с вътрешни разчети. По време на изслушвания в комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите представители на Пентагона са оценили разходите по операцията, наричана „Епична ярост“, на около 25 млрд. долара. В тази сума са включени основно разходите за боеприпаси.
Според вътрешни изчисления на американски официални лица обаче реалната стойност на операцията значително надхвърля тези данни и се доближава до 50 млрд. долара. В тази по-широка оценка се включват не само изразходваните боеприпаси, но и щети по техника, инфраструктура и военни обекти.
Темата за разходите се обсъжда на фона на мащабни бюджетни заявки на Пентагона и изслушвания на висши представители на американската отбрана, които защитават необходимостта от увеличено финансиране.
По данни, цитирани в Конгреса, оценката на реалните щети и разходи продължава да се уточнява. Финансови представители на Пентагона посочват, че към момента е трудно да се изчислят точно както пълните военни разходи, така и средствата, необходими за възстановяване на засегнатите обекти.
В същото време дискусиите в САЩ за възможни бъдещи действия срещу Иран и за ролята на Конгреса в одобряването на подобни операции допълнително засилват политическото напрежение около конфликта и неговата цена.
Администрацията на Тръмп защитава позицията, че конфликтът с Иран трябва да се разглежда като „замразен“, след като в началото на април е било постигнато примирие. Според тази интерпретация т.нар. „часовник“ на военните правомощия е бил нулиран, което би позволило на Белия дом да избегне необходимостта от ново одобрение от Конгреса за продължаване на военни действия, съобщава Associated Press.
Аргументът е изложен от министъра на отбраната Пийт Хегсет по време на изслушване в Сената, където той посочва, че примирието фактически е прекратило активния конфликт. По този начин, според администрацията, не се задейства изискването на Резолюцията за военните правомощия от 1973 г., според която е необходимо одобрение от Конгреса при военни действия, продължаващи над 60 дни.
Експерти и наблюдатели обаче отбелязват, че подобна интерпретация е спорна, тъй като примирието остава нестабилно и на моменти напрежението в региона се възобновява.
Юристът Катрин Йон Ебрайт от програмата за свободи и национална сигурност към Бренън център също подчертава пред CBS News, че подобна теза не се подкрепя нито от текста, нито от замисъла на закона. Тя посочва още, че в американската практика има дълга история на това изпълнителната власт да тълкува разширително закона, за да оправдае военни действия след изтичането на 60-дневния срок. Подобни аргументи са били използвани и в миналото – например през 2011 г., когато администрацията на Барак Обама защитаваше ударите в Либия без одобрение на Конгреса, а през 1999 г. екипът на Бил Клинтън продължава бомбардировките в Косово с аргумента, че финансирането им вече е одобрено от законодателите.
Като цяло Конгресът на САЩ никога не е успявал ефективно да прекрати военна операция чрез тази резолюция. През 2019 г. например опит да се сложи край на американското участие в Йемен беше блокиран след президентско вето.
Според експерти законът като цяло има ограничена ефективност в контрола върху президентските военни действия. Съдебната система също рядко се намесва по същество в спорове за военни правомощия, тъй като подобни дела се считат за трудно подлежащи на съдебен контрол.
В същото време анализатори отбелязват, че макар правният ефект да е спорен, Резолюцията за военните правомощия все пак действа като политически инструмент. В последните месеци тя е оказала натиск върху американската администрация чрез Конгреса, където отделни конгресмени са се опитвали да ограничат действията на Белия дом, включително по отношение на ситуацията във Венецуела.
Според юристи именно в политическата сфера, а не в съдебната, се очертава реалното влияние на закона – като фактор, който може да ограничава, но не и да спира едностранни президентски решения за военни действия.
