Може ли нещо да спре политическата поляризация по света? Това е все по-важен въпрос, тъй като партийната омраза продължава да расте, трови обществените отношения и води до политически блокажи в различни столици, включително във Вашингтон, пише Financial Times и дава пример със САЩ.
Предлагат се различни „решения“: промяна на първичните избори за кандидати за Конгреса, които понякога насърчават крайни позиции; създаване на нов центристки политически проект, като No Labels (проучвания показват, че около една трета от избирателите се определят като умерени); ограничаване на финансирането на кампании и прекрояване на избирателните райони (които създават и подхранват политически „ехо камери“); или контрол върху социалните мрежи, които по дизайн усилват поляризацията чрез алгоритми и затворени информационни среди.
Миналата седмица обаче в Кентъки се появява друга идея – използване на изкуствен интелект за намиране на по-центристки решения. В четвъртък 62-годишният Дъг Горман, ръководител на окръг Уорън, представя доклада „BG 2050 Initiative“, който описва как районът Боулинг Грийн може да се справи с почти двойно увеличение на населението през следващите 25 години, без да се стига до финансов шок или социално напрежение.
По думите му проектът е могъл да бъде изготвен чрез политическо мнозинство или чрез обществени събрания, но това често води до хаотични и конфликтни дискусии.
„При 200 души на една среща всичко бързо излиза извън контрол“, казва той. Според него голяма част от хората не са крайни, въпреки че най-гласовитите групи доминират публичния дебат.
Миналата година окръгът експериментира с използване на AI ботове, които провеждат дълги разговори с около 10% от жителите относно управлението на града. Технологията е предоставена от Jigsaw – подразделение на Alphabet, а резултатите са обработени чрез платформата Polis.
Изкуственият интелект анализира огромния обем от отговори, извежда основните приоритети на участниците и проверява тяхното одобрение. След около един милион „гласа“ става ясно, че около 80% от предложенията получават широка подкрепа – например инвестиции в обучение през целия живот. Така администрацията се фокусира първо върху общите приоритети, преди да пристъпи към по-разделящи теми.
Възможно ли е този модел да бъде приложен и другаде – не само в политиката, но и в други институции? Не винаги лесно. Боулинг Грийн е сравнително малка общност с технологично ориентирано управление. Разширяването на подобни системи в по-големи общества би било трудно, но вече се правят опити – включително в щати като Тенеси и Оклахома. В Тайван бившият министър по дигиталните въпроси Одри Танг също е организирала подобни национални AI-дебати.
Паралелно двама бивши британски държавни служители планират подобен проект във Великобритания, а академични изследвания сочат, че вече има около 100 подобни експеримента в 28 държави.
Първоначално тези инициативи разчитаха на по-обикновени технологии, но изкуственият интелект позволява много по-детайлни и дълбоки разговори. Той дава възможност хората да изразяват сложни и нюансирани мнения, а системата може да бъде проектирана да бъде по-търпелива и неутрална от човешките модератори.
Изследвания показват, че добре проектирани AI системи могат дори да помогнат за промяна на крайните възгледи, като улесняват диалог между противоположни позиции и превеждат различни гледни точки една към друга. Има данни, че големите езикови модели могат да „подтикват“ хората към по-умерени позиции и да намаляват онлайн екстремизма.
Въпреки това алгоритмите могат и да усилват дезинформация и разделение. Затова ефектът зависи от дизайна и регулирането им. Въпреки скептицизма към изкуствения интелект – само малка част от американците му имат високо доверие – експериментът в Кентъки показва, че технологията може да има и положителна роля.
