България е сред водещите страни в ЕС по използване на физически наказания над деца, показват данни на УНИЦЕФ. Около 40% от родителите у нас приемат шамара като възпитателен метод, като само Румъния е преди нас. В Швеция този дял е около 2%.
Още по-тревожни са данните, че всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие. По думите на експерти, това не е нова тенденция, а устойчив модел през годините.
„Това не е нито нормално, нито добро за когото и да било“, коментира психотерапевтът Детелина Стаменова.
Според специалистите, т.нар. „възпитателен шамар“ остава дълбоко вкоренен в обществените нагласи, често оправдаван с популярни изрази и личен опит.
„Можем да кажем, че всички тези фрази – „Бият го, за да стане човек“ или „И мен ме биха и станах човек“ – са начин, по който всеки един от нас се опитва да оправдае момента, в който си изпусне нервите“, обяснява Мария Брестничка от Национална мрежа за децата.
Експертите са категорични, че подобни практики не възпитават, а оставят дълготрайни последици. „Възпитание и шамар не стоят в едно изречение“, подчертава Стаменова.
Според данните около две трети от родителите признават, че са използвали телесно наказание, но в същото време изпитват вина, срам и гняв след това.
„Шамарът не учи на нищо – той ни учи да толерираме агресията“, категорична е Стаменова.
Специалистите предупреждават, че причините често са комбинация от безсилие, липса на алтернативи и модел на поведение, предаван през поколенията – проблем, който продължава да поставя България сред най-тревожните примери в Европа.
