По време на среща в Канбера между австралийския премиер Антъни Албанезе и японския министър-председател Санае Такаичи двете страни подписаха нови споразумения, насочени към икономическата сигурност, стратегическите ресурси и отбраната. Основен акцент в разговорите са били рисковете за енергийните доставки, породени от блокирането на Ормузкия проток. Според Такаичи, цитирана от световните медии, ситуацията има сериозни последици за целия Азиатско-тихоокеански регион, поради което двете държави ще действат спешно, за да гарантират стабилност в снабдяването с енергия.
Австралия играе ключова роля като доставчик на въглища и втечнен природен газ за Япония, докато Токио осигурява част от нуждите на Австралия от дизелово гориво. Именно природният газ е определен като основен елемент в енергийното партньорство между двете страни.
Освен енергетиката, Япония и Австралия ще работят и за осигуряване на стабилни доставки на стратегически минерали, необходими за производството на полупроводници, батерии за електромобили и военни технологии. Канбера подчертава значението на собствените си ресурси като начин за ограничаване на зависимостта от Китай при редкоземни елементи.
Сътрудничеството в отбраната също се задълбочава. Двете държави вече имат договор за доставка на японски стелт военни кораби за австралийския флот на стойност около 10 милиарда австралийски долара, което допълнително укрепва стратегическите им връзки.
Новият „квази-алианс“
По този начин Япония и Австралия задълбочават стратегическото си партньорство до ниво, което все по-често се определя от анализаторите като „квази-алианс“. Актуализираният договор за сигурност между двете държави излиза извън рамките на стандартно сътрудничество и очертава нова архитектура на отбраната в Индо-Тихоокеанския регион.
Макар в официалните документи да не се посочва конкретен противник, експертите са единодушни, че основният фокус е насочен към нарастващото влияние на Китай. Особено внимание се обръща на напрежението в Южнокитайско и Източнокитайско море, където Пекин засилва военната си активност и претенциите към спорни територии. Сигурността в Тайванския проток също е ключов фактор, тъй като евентуален конфликт там би имал сериозни последици за целия регион.
Конкретен израз на това задълбочено сътрудничество е подписаната на 18 април 2026 г. в Мелбърн сделка за 7 милиарда долара, която предвижда Япония да достави на Австралия бойни кораби от клас „Могами“. Това е най-голямата военна сделка на Токио след Втората световна война и символизира новата му роля като активен доставчик на отбранителни технологии.
Австралийският министър на отбраната Ричард Марлес подчертава, че партньорството цели изграждане на регион, основан на правила, а не на силов натиск. Според него новите военноморски способности ще засилят защитата на северните подходи към Австралия. Анализатори като Джон Пауър виждат в сделката пряк отговор на възхода на Китай, като отбелязват, че Япония постепенно се трансформира от пасивен съюзник в ключов играч в отбранителната индустрия.
Други експерти, сред които Ринтаро Иноуе, смятат, че настоящите договорености са само междинна стъпка към по-широко споразумение, което може да позволи дори разполагане на японски военни ресурси на австралийска територия – ход, който би увеличил стратегическата дълбочина извън обсега на потенциални китайски удари.
От своя страна китайски анализатори предупреждават, че подобно сближаване създава риск от ново блоково противопоставяне в региона и може да ограничи външнополитическата самостоятелност на Австралия.
В по-широк контекст партньорството между Япония и Австралия се вписва в усилията за изграждане на по-устойчива система за сигурност в Индо-Тихоокеанския регион. То допълва инициативи като AUKUS и Quad и има за цел да създаде алтернативна линия на отбрана, която да функционира дори при евентуално намаляване на ангажираността на САЩ.
Съюзът комбинира технологичния и индустриален потенциал на Япония със стратегическите ресурси и географското предимство на Австралия, като целта е да се постигне баланс спрямо нарастващото влияние на Китай.
