Руският президент Владимир Путин е под засилени мерки за сигурност и нарастваща изолация на фона на засилващи се опасения от възможен опит за покушение, докато войната в Украйна продължава да доминира политическия му дневен ред, съобщава Financial Times. Според източници на изданието, близки до Кремъл и европейското разузнаване, Федералната служба за охрана (ФСО) значително е затегнала охраната около президента през последните месеци.
Те посочват, че Путин прекарва все повече време в подземни бункери, където лично следи развитието на военните действия, като същевременно се дистанцира от цивилните дела в страната.
Изолацията на руския лидер се засилва още от пандемията от Covid-19, но според разузнавателни източници от март насам опасенията от преврат или атентат – включително с дронове – са се увеличили рязко. Като причина се посочват украински операции с дронове дълбоко в руската територия, включително атаки срещу военни летища в Арктика, както и общото напрежение, свързано с войната.
В отговор службите са засилили проверките и ограниченията. Броят на личните срещи на Путин е намален, а достъпът до него е силно ограничен. Дори обичайните му резиденции в Московска област и района на Валдай вече почти не се използват.
Според източници на Financial Times руският президент прекарва дълги периоди в различни бункери, включително в южната част на Русия, като държавните медии използват предварително записани кадри, за да създават впечатление за нормален работен ритъм. Ограничения са наложени и върху най-близкия персонал около държавния глава – охранители, готвачи и фотографи нямат право да използват мобилни телефони или обществен транспорт в негово присъствие. В домовете им са поставени системи за наблюдение.
Напрежение съществува и вътре в самите руски служби за сигурност. Изданието твърди, че е имало взаимни обвинения между ръководители на ФСБ и други структури след неуспехи в защитата на висши военни фигури, включително убийства, свързвани с украински операции.
В крайна сметка Путин е наредил допълнителна защита на висши военни ръководители и е възложил на ФСО да координира охраната им. Паралелно с това президентът все повече се концентрира върху военните действия и прекарва по-голямата част от времето си в обсъждане на тактически детайли от фронта, докато вътрешнополитическите въпроси остават на заден план. Анализатори описват управлението му като силно централизирано и зависимо от службите за сигурност, които имат нарастващо влияние върху всички сфери на държавното управление.
Тази изолация се отразява и върху обществените нагласи. Според социологически данни рейтингът на одобрение на Путин е спаднал до най-ниските си нива от 2022 г. насам, когато започна мобилизацията и стотици хиляди руснаци напуснаха страната. В социалните мрежи се засилват критики към властта заради ограничения в интернет, данъчни промени и икономически затруднения. Част от публичните реакции принуждават Кремъл да реагира по-внимателно на общественото недоволство.
На този фон публичните изяви на Путин са значително по-редки в сравнение с предходни години, като посещенията и срещите му са ограничени основно до събития, свързани с войната или демонстративни публични прояви. Според политически анализатори нараства разривът между реалните обществени очаквания и това, с което президентът е склонен да се ангажира, като тенденцията вероятно ще се задълбочава с продължаването на конфликта.
