Планът на Европейския съюз за инвестиция от 20 милиарда евро в изграждането на гигантски центрове за изчислителна мощ за изкуствен интелект предизвиква все по-сериозни критики още преди официалния си старт, пише Politico. Инициативата, обявена първоначално от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, предвижда създаването на т.нар. „гигафабрики“ – мащабни центрове за изчисления, които да обучават най-напредналите AI модели.
Планът трябва да бъде представен официално тази пролет като европейски отговор на масивните инвестиции на САЩ и Китай в областта на изкуствения интелект.
Въпреки амбицията, редица евродепутати и експерти поставят под въпрос реалната необходимост от толкова огромен капацитет. Според тях не е ясно дали в Европа изобщо съществува достатъчно търсене за подобна инфраструктура и дали инвестицията от 20 милиарда евро няма да се окаже неефективна в глобалната конкуренция. Критиците посочват също така, че Европейският съюз вече изостава от САЩ и Китай заради по-строгата регулация на технологичния сектор.
В същото време американски проекти като планирания от OpenAI мегацентър на стойност 500 милиарда долара задават съвсем различен мащаб на развитие.
„Никой не можа да ми обясни какъв точно е бизнес моделът на тези гигафабрики“, коментира германският евродепутат от Зелените Сергей Лагодински, като допълва, че често аргументът се свежда до това, че „Европа просто има нужда от повече изчислителна мощ“, без ясно обяснение за какво точно ще се използва тя.
От Европейската комисия защитават проекта, като подчертават, че целта е стратегическа независимост. Според говорител на Комисията Европа трябва да разполага със собствена изчислителна инфраструктура, за да не бъде зависима от външни сили.
Планът предвижда изграждането на четири до пет гигантски центъра, всеки с около 100 000 графични процесора – ключов хардуер за обучение на AI модели. Те биха били значително по-големи от предишните европейски проекти и биха се конкурирали с водещи световни инициативи.
Финансирането ще бъде смесено – от публични и частни източници, като ЕС е заделил 20 милиарда евро като собствен принос. Вече са подадени десетки предложения от 16 държави, включително от големи технологични компании в Европа, което според Комисията показва сериозен интерес към проекта.
Въпреки това някои експерти остават скептични. Те поставят под въпрос кой точно ще използва този капацитет, тъй като в Европа има ограничен брой компании, способни да разработват модели от мащаба на ChatGPT. Като основен пример се посочва френската компания Mistral AI, която е сред малкото водещи играчи в региона, но вече инвестира самостоятелно в собствена инфраструктура извън европейския план. Част от тях смятат също така, че вместо да се опитва да настигне САЩ в областта на големите езикови модели, Европа трябва да се фокусира върху индустриални приложения на изкуствения интелект, където има по-силни позиции – например в производството и енергетиката.
Друг важен проблем е зависимостта от американски технологии, особено от чиповете на Nvidia, която доминира пазара на графични процесори. Това поражда опасения, че вместо да намали зависимостта си, Европа може дори да я задълбочи.
Според някои анализатори европейската инициатива идва твърде късно и е твърде малка в сравнение с глобалните инвестиции. САЩ и големите технологични компании вече влагат стотици милиарди долари в подобна инфраструктура, което поставя ЕС в трудна конкурентна позиция.
Въпреки критиките, Европейската комисия настоява, че проектът е ключов за технологичния суверенитет на континента. Дебатът обаче остава отворен – дали Европа изгражда основата на бъдещата си технологична независимост или рискува да инвестира милиарди в инфраструктура без ясен пазар и стратегическа посока.
България ще има своя AI гигафабрика
България вече спечели проект за изграждане на една от шестте нови европейски гигафабрики за изкуствен интелект. Страната ни беше сред одобрените по линия на Европейския съюз за финансиране на стойност 90 милиона евро миналата година. Инициативата се реализира в партньорство между „София Тех Парк“ и Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT).
Решението беше обявено от Европейското съвместно предприятие за високопроизводителни изчисления (EuroHPC JU), което посочи държавите, включени в изграждането на новата стратегическа инфраструктура. Освен България, сред избраните са още Австрия, Франция, Германия, Полша и Словения.
Българската фабрика, наречена BRAIN++, ще бъде разположена в „София Тех Парк“, а строителството ѝ започва през 2026 г. Проектът включва два основни елемента, които ще работят в тясна връзка – ново поколение суперкомпютър Discoverer++, оптимизиран за задачи с изкуствен интелект, и център за услуги, който ще обслужва държавни институции, научни организации, образователни структури и частния сектор.
INSAIT ще има ключова роля в разработването на напреднали AI модели – включително системи за наблюдение на Земята, роботика и големи езикови модели. Целта е България да се позиционира като водеща страна в Европа в областта на изкуствения интелект.
Според официалната информация BRAIN++ ще надгради постигнатото от INSAIT и ще подпомогне развитието на иновационната екосистема в страната. Проектът предвижда подкрепа за млади таланти, стартъпи и научни екипи, както и приложения в редица ключови сектори – роботика, индустрия, космически изследвания, здравеопазване, селско стопанство, фармация, управление на бедствия, логистика, градско планиране и обработка на български езикови модели.
Общият бюджет на проекта е 90 милиона евро, като 50% от финансирането се поема от българската държава. Правителството вече е поело ангажимент да осигури националното съфинансиране от 2026 г., а срокът за изпълнение е три години. Съществуващият екип, работещ със суперкомпютъра Discoverer+, ще участва с експертиза в управлението и развитието на новата система.
Проектът има и по-широко европейско измерение – фабриките в България, Австрия, Полша и Словения ще развиват специализирани AI инфраструктури, докато тези във Франция и Германия ще бъдат свързани с новите екзаскейл суперкомпютри, които се изграждат в момента. Това трябва да засили цялостния технологичен капацитет на Европа в областта на изкуствения интелект.
