Проектодоклада на Андрю Дъф (от групата на либералите) за изменение на Акта от 20 септември 1976 г. за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщо пряко избирателно право се разглежда вече няколко месеца от Комисията по конституционни въпроси (AFCO), съобщиха от пресцентъра на Станимир Илчев.
Една от основните идеи в доклада би ощетила по-малките по население държави-членки чрез сериозно намаляване на броя на представителите им.
Позовавайки се на писмо до докладчика, подписано от 33 евродепутати - либерали, в това число и петимата български либерали, Станимир Илчев получи съгласието на Андрю Дъф "Кеймбриджският компромис" да не се обявява за неоспорим и окончателен и да се намери приемлив за всички държави вариант. Кое наложи това действие?
На 7 февруари 2011 г. в ЕП в Брюксел се проведе изслушване в Комисията по конституционни въпроси, на което проф. Джефри Гримет представи резултатите от т.нар. "Кеймбриджски компромис"- разработена от група математици от Кеймбридж формула за разпределение на местата в ЕП. Проектодокладът на Дъф предлага тази формула с три основни параметъра, извлечени от разпоредбите на Договора за ЕС.
Съгласно чл. 14, ал. 2 общият брой на депутатите не може да надвишава 750, плюс председателя; минималният праг е 6 мандата за държава; никоя държава не получава повече от 96 мандата. Тези три практически постоянни величини създават значителни затруднения в изработването на единен, юридически издържан и политически справедлив механизъм за разпределяне на мандатите в ЕП.
Принципът, на който се основава формулата за разпределяне е известен като "регресивна пропорционалност". Това на практика означава, първо, че по-малка държава не може да получи повече места от по-голяма държава и, второ, че пропорцията между население и получени мандати следва да се увеличава с увеличаването на населението. Първото условие е лесно постижимо, докато второто представлява сериозна трудност от практическа гледна точка и затова се търсят начини за по-правилното математическо обосноваване на формулата за разпределяне на депутатските мандати.
Съобразно предложената формула т.нар. "малки държави"- Люксембург, Малта и Кипър - получават минимален пакет от 6 мандата. Германия, държавата с най-голямото население в ЕС получава 96 мандата. Над 15 "средни" държави губят мандати. Това са: Румъния, Нидерландия, Гърция, Белгия, Португалия, Чехия, Унгария, Швеция, Австрия, България, Дания, Словакия, Финландия, Ирландия, Литва, Латвия, Словения, Естония. Другите "големи" - Франция, Великобритания, Италия, Испания,(без Германия)- получават повече от сегашните си мандати. Пропорционално загубата на места на малките държави спрямо тяхното население е много по-голяма отколкото е например загубата на мандати за Германия. (Следвайки формулата Германия би трябвало да е с 99 мандата, но получава 96).
Станимир Илчев е единственият българин в Комисия по конституционни въпроси и затова е поел ангажимента на гарант за предотвратяване на неблагоприятно за страната развитие.
