„Щетите са 100 процента“, заяви категорично проф. Димитър Сотиров от Института по овощарство в с. Ябълково. Кюстендилско, известно като символ на българската череша, понесе тежък удар, след като ниските температури унищожиха изцяло младия завръз. Температурите достигнаха до минус 3,3 градуса, което се оказа фатално за овошките в ключови райони като Коняво, Таваличево, Горна Козница и др.
Експерти предупреждават, че ускорените климатични промени правят традиционните методи за отглеждане все по-рискови. В условия, в които природата става все по-непредвидима, овощарите са изправени пред тежкък избор. Или да инвестират огромни средства в модерни защитни съоръжения, които са непосилни за мнозина, или да приемат фалита.
Днес производителите са изправени пред въпроса как ще покрият направените инвестиции и как ще оцелеят до следващия сезон. Предстоящата среща между земеделците и институциите в Кюстендил утре от 16:00 ч. ще бъде решаваща. Очаква се на нея да се постави въпросът за държавна помощ, която да компенсира поне част от загубите. Въпреки това земеделските производители са скептични, защото за тях държавната подкрепа често е бавна и не покрива реалните нужди от възстановяване на производството.
Кризата ще се усети и от потребителите. Очаква се дефицит на българска череша на пазара, което неминуемо ще тласне цените нагоре. Паралелно с това, производителите призовават за спешни мерки по отношение на застрахователните политики в земеделието, които в момента са крайно неефективни при подобни масови природни бедствия.
Как ще се запълни дефицитът на пазара?
Унищожената реколта в Кюстендилско и останалите ключови региони означава, че българският пазар ще трябва да разчита почти изцяло на внос, за да посрещне търсенето през активния сезон. По традиция, при липса на родна продукция, основните доставчици на череши за България са Гърция и Турция, които имат географско предимство и добре изградени търговски канали. Експерти не изключват и доставки от Испания, макар че те често са на по-високи цени поради транспортните разходи.
Потребителите трябва да се подготвят за значително по-високи цени в търговската мрежа. Когато предлагането на качествена българска череша е минимално, ценообразуването става изключително динамично и зависи пряко от логистичните разходи на вносителите. Освен че ще плащаме повече за килограм, рискът е пазарът да бъде наводнен от продукция с по-ниско качество, която не отговаря на вкусовите характеристики на родната череша, с която Кюстендил е известен.
